Българите – зле информирани и безпомощни пред престъпността

В българското общество липсва разбирането, че гражданската активност може да помогне по някакъв конкретен начин на борбата с организираната престъпност и няма усещане, че гражданите влияят върху решаването на този проблем. Това е един от основните изводи от национално представително проучване на Алфа рисърч, огласено в петък по време на семинар на Институт “Отворено общество” за обществените представи за организираната престъпност.

Изводът съвпада с оценката от първата партньорска проверка на евроексперта Байрън Дейвис от юни 2004 година, че в България липсва усещане за съществуване на проблем организирана престъпност, както и бдителност от страна на гражданското общество към него. Това оправдава слабата ангажираност и мотивираност от страна на българските политици и държавни институции в справянето с този проблем, направи заключение в доклада си Байрън Дейвис.

Макар и на трето място след безработицата (56,2%) и ниските заплати (42%), престъпността (33,1%) заема челно място в скалата на най-важните и невралгични проблеми в страната. По-висока чувствителност по проблема организирана престъпност имат висшистите (45%), столичани (44%), както и хората с по-висок доход (55%), които обаче са именно жертвите на организираната престъпност, сочи проучването, направено през януари 2005 г. сред 1093-ма души в цялата страна.

Едва 9% от анкетираните споделят мнението на премиера Сакскобургготски, че организираната престъпност се състои от малки групи хора, занимаващи се с незаконна дейност и воюващи по между си, чиято дейност обаче не засяга гражданите, които спазват закона.

84% определят организираната престъпност категорично като широка мрежа от хора, включваща не само престъпници, но и лица във властта - политици, държавни институции и партии и причинява щети на цялото общество.

Анкетираните не са пощадили нито една политическа партия, обясни социологът Боряна Димитрова, която изнесе данните от проучването.

Организираната престъпност обаче не се схваща като водещ фактор, влияещ върху личната несигурност на българските граждани, каквито са бедността (72%), безработицата (68%) и здравеопазването (63%). Едва в третата група са различните разновидности на организираната престъпност – 42% улична престъпност, неефективната съдебна система – 32% и организираната престъпност -31%.

Освен с разпространение на наркотици (61,6%) хората не свързват отчетливо никоя друга дейност с обществената престъпност. Значими теми като пране на пари (39,9%), корупция (37,6), данъчни измами (32,2%), които са съществен проблем на сегашното правителство, не се асоциират от анкетираните с обществената престъпност.

Това се дължи до голяма степен на акцента в медийното представяне на организираната престъпност, а именно полицейски акции по разбиването на наркомрежи. За сметка на това обаче това е добре за сегашните политици, чийто основен проблем като корупцията е по-далече в обществения обектив, коментира Боряна Димитрова.

Резултатите от проучването за сетен път констатират сериозен скептицизъм и недоверие към политиците за справяне с престъпността. Има обаче и нова тенденция – отговорността вече започва да се прехвърля към различни държавни институции и равнища на държавната власт. Въпреки че вниманието отново е насочено към личната незаинтересованост и обогатяването на българските политици (69% сочат, че организираната престъпност упражнява влияние и контрол върху политиците и държавните служители, а 73% констатират обратното влияние), акцентът вече се премества към неефективността на държавните институции.

44% смятат, че организираната престъпност се покровителства едновременно и от политици, и от други групи като съдебна система, държавни служители, полиция, специални служби. Едва 10% обвиняват само политиците.

Категорично е неудовлетворението на анкетираните от усилията на правителството, включително политици и институции да се справят с проблема (69%), едва 10% смятат, че действията им в борбата с организираната престъпност са успешни.

Основната критика е, че кабинетът предприема спорадични и повърхностни мерки, а не всеобхватни и последователни с акцент претенция върху престъпността. В същото време обаче превантивните мерки са значително игнорирани  като конкретен начин за справяне с проблема организирана престъпност. Едва 23% смятат, че е необходимо намаляване на корупцията, 18% искат да се предотврати възникването на организираната престъпност, а 11% смятат за необходимо регулирането на финансирането на политическите партии. Осем на сто пък искат специални държавни органи да наблюдават сделките.

Това става за сметка на изключително високия процент мерки тип “твърда ръка” - 82% настояват за по-строги наказания и увеличаване на правомощията на полицията. Според 49% е нужно да се увеличи ефективността на съдебната система.

Основно противоречие, което изследването отчита е, че обществото едновременно настоява за широка обществена дискусия по проблема и изисква включването на политически партии и кабинета, а в същото време те се ползват с най-ниско доверие като източник на информация (2,12%). Ниско е доверието и към представителите на съдебната система (2,93%), което доказва скептицизма по отношение преодоляването на този проблем. Значително ниска е готовността за свидетелстване, тъй като липсва усещане за сигурност и вяра в резултата от даване на показания.