"Българска археология 2020" представя 350 експоната от Праисторията до Средновековието

Четиринадесетата национална изложба "Българска археология 2020" представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през изминалата година. Тя се организира традиционно по повод празника на археолога - 14 февруари.

"Въпреки сериозните затруднения, причинени от разпространението на коронавируса в България, 2020 година бе много важна и успешна за българската археология. Работата ни обхвана мащабни спасителни разкопки и множество планирани проучвания в цялата страна. Получихме финансиране за повече от 100 проекта", каза директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов.

Изложбата представя над 350 експоната от 27 обекта, различни като вид и хронология - от Праисторията до Средновековието.

Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Порой и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, гръцката колония Аполония Понтика, Созопол, римските градове Филипопол, Рациария, Ескус, Сексагинта Приста, Алмус, средновековните столици Плиска и Велико Търново. Голяма част от тези проучвания са финансирани от Министерство на културата.

Праисторически фигури

Сред най-впечатляващите находки са праисторически антропоморфни фигурки и съдове от Провадия и Ковачевец. Керамични фигурки на животни са най-вероятно бикове. Те имат дупка за окачване. Датирани са от късния неолит - втората половина на VІ хил. пр.Хр.

Открити са в ямното поле разположено в западната част на платовидното възвишение Поповски височини. Предполага се, че то представлява място, използвано от праисторическите общности за извършване на ритуали чрез изкопаване на ями и целенасочено полагане в тях на разнородни материали.

До момента са проучени около 120 ями от късния неолит (5300 - 5000 г. пр.Хр.). Те съдържат останки от развалини на опожарени постройки и специално избрани, символно натоварени предметикато керамични съдове, каменни мелници и хавани, рога от домашни и диви животни, миниатюрни керамични фигури, инструменти от камък, рог и кост. До този момент такива почти не са проучвани, или поне не са били разпознати,на север от Стара планина.

Предмет с врязани знаци

Като ценна находка археолозите отличават и керамичен предмет с врязани знаци от края на VІ - начало на V хил. пр.Хр. Той е открит в селище от прехода късен неолит -ранен халколит в местността "Върбишки дол", край село Бъта, община Панагюрище.

Праисторическият обект представлява обширно разпръснато селище от финала на късния неолит и началото на халколитната епоха - около 5100 - 4800 г. пр.Хр. Разположено е от двете страни на малка река, приток на река Банска Луда Яна. През 2020 г. е проучена площта от обекта, попадаща в трасето на "Преносен газопровод до Панагюрище и Пирдоп". Находките от проучването са над 1500.

Особено впечатление правят разнообразните антропоморфни фигурки. Открити са и два керамични предмета с врязани знаци. Възможно е да са свързани с вярванията и обредните практики на древните хора, както и със съвсем начална знакова система - "прото-писменост" (подобно на известния "Карановски печат" и "плочката от Градешница").

Колективна находка от съдове и сечива от късния неолит, втора половина на V хил. пр.Хр., е открита в местността "Скритата могила" край село Порой, община Поморие. Селищната могила се намира на около 12 км от черноморския бряг. Повърхността ѝ е осеяна с множество иманярски изкопи. През 2020 г. продължава проучването на две сгради. Жилищата имат колово-плетена конструкция, обмазана с глина. Животът в тях приключва с опожаряването им. Върху пода на едната сграда са открити 21 различни по форма, размер и украса съда, колективна находка от 13 силно фрагментирани кремъчни пластини, три костени оръдия, кремъчна пластина с дължина 18.6 см и цял зооморфен съд.

Находката от 593 сребърни монети

През 2020 г. в римския Филипопол, днешен Пловдив при спасителни археологически разкопки на ул."Леонардо да Винчи" 13, частично е разкрита двуетажна перистилна сграда, построена в края на второто - началото на третото десетилетие на III в. В североизточния ъгъл на двора, между керемидите, се разкри частично запазен скелет на възрастен индивид в неестествена позиция на тялото, а на разстояние 1.25 м от него - 593 сребърни и две бронзови монети, както и бронзови гривна и обеца. Предметите са били поставена в кожена торба. Монетите са емисии на императорите от Антонин Пий (138–161) до Филип Араб (244–249).

Богато украсен съд с формата на птица

Интересен е и керамичен съд с форма на птица от късната бронзова епоха от втора половина на ІІ хилядолетие пр.Хр. Той е откирт в некропол край село Балей, Видинско. Общият брой на проучените досега гробни и поменални комплекси на некропола го превръща в най-големия известен некропол в Долнодунавския басейн.Проучването му очертава картината на ранната история на траките и въпроса за прехода от бронзовата към желязната епоха в северните Балкани.Две от структурите, разкрити през 2020 г., впечатляват с количеството и представителността на находките. Особено впечатление прави изящно изработен съд във форма на птица, с богата инкрустирана украса.

Пътната агенция инвестира 5 млн. лева в археология

Агенция "Пътна инфраструктура" е един от големите инвеститори в българската археология с около 5 млн. лв. годишно. Представени са и обекти от спасителните археологически разкопки по трасето на магистрала "Хемус", скоростния път Видин - София, както и от жп линията Пловдив -Бургас.

При проучването на некропол в района на село Слана бара, по трасето на пътя Видин - Монтана, са намерени бронзови и сребърни пръстени, а от друг археологически обект край село Синаговци, на територията на античния римски град Рациария, са открити сребърни монети. Една от тях е с изображението на Марк Антоний, а на друга е император Хадриан (117-138).

Накити от късния халколит, втората половина на V хил. пр. Хр., са намерени в некропол край село Градище в област Шумен. Той е проучен при строителството на участък от магистрала "Хемус"".

Желязна брадва от XI - VI в. пр. Хр е открита при разкопките в района на Угърчин.

Четиринадесетата изложба "Българска археология 2020" е плод на съвместната работа и партньорството с 16 исторически и археологически музеи в цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са Националният исторически музей, регионалните археологически музеи във Варна и Пловдив, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Плевен, Русе, София и Шумен, археологическите музеи "Старинен Несебър", "Марица Изток"  и Раднево, както и историческите музеи в Лом, Панагюрище, Полски Тръмбеш, Попово и Провадия.

"Българска археология 2020" ще бъде отворена за посетители от 12 февруари до 2 май 2021 г. в Централна зала на НАИМ на площад "Атанас Буров" № 1 в София.