Българската армия трябва да развива мобилни сили за сметка на териториалната отбрана

Българската армия не е адекватна нито на стратегическите заплахи, нито на реалната финансова рамка на държавата, затова трябва да се изготви нов план за развитието на нейната структура, заяви заместник - министърът на отбраната Илко Димитров по време на дискусия в София, посветена на годишнината от получаването на покана за членство в НАТО.

След 2004 г., когато приключва План 2004 за реформата на българската армия, трябва да има нов план за развитието на структурата на армията за периода 2005-2015 г, каза Димитров. Новият план трябва да се направи на базата на досегашната реформа в армията и да отчита развитието на НАТО.

По време на дискусията, организирана от Атлантическия клуб, заместник -външният министър Любомир Иванов посочи, че Алиансът все повече се превръща от дефанзивна в офанзивна организация и изнася отбранителните операции извън собствените си граници, отчитайки новите рискове.

В момента суверенитета и териториалната цялост на никоя страна членка на НАТО не е поставена под заплаха, но така наречените асиметрични глобални заплахи, като тероризма, пренареждат визиите за отбрана, посочи Иванов.

Той подчерта по-динамичното стратегическо позициониране на силите на НАТО и на САЩ. Вече става дума не само за разполагане на бази в определена страна за определен срок на действие, а за разполагане на сили в близост до рискови зони, които да се подготвят и при терористични заплахи да противодействат на съответното място. За България е важно да разбере, че мисиите в отговор на кризи извън зоната на НАТО няма да са изключение, а правило, каза още Любомир Иванов. Трябва да се смени ударението от сили за териториална отбрана към мобилни сили, които да реагират на заплахи, добави той.

Заместник-началникът на Генералния щаб на армията ген.лейтенант Атанас Запрянов каза, че до края на 2007 г. българската армия трябва да подготви участието си в силите за бързо реагиране на НАТО, които ще провеждат мисии в цял свят. Трябва да представим над 5 хиляди кадрови военнослужещи, 1300 единици бронетанкова техника, вертолети, самолети и бойни кораби, подготвени по стандартите на алианса, добави Запрянов.

Зам.външният министър Любомир Иванов посочи, че България засега се вписва в средния за страните членки на Алианса дял на сухопътни войски, разположени зад граница - в нашия случай 3,7%. Перспективата обаче е в бъдеще тези проценти да нараснат до 8 на сто за водещите държави членки и съответно за всички, които искат да бъдат адекватни като съюзници.

Като необходими сфери за по-ефективни действия на българската държава до членството ни Иванов посочи експортния контрол и недопускането на изтичане на класифицираната информация на НАТО.