Българската икономика се нуждае от по-голяма гъвкавост на трудовия и стоковия си пазар

В излезлия наскоро доклад на Икономическата комисия на ООН за Европа за развитието на икономиките в преход през следващата година могат да се проследят някои от очакваните тенденции в стопанския живот на балканските държави.

Досега източноевропейските икономики като цяло показват известна устойчивост спрямо негативните процеси в световното стопанство след терористичните атентати срещу Съединените щати.

Предизвикателствата през следващата година за страните от Югоизточна Европа ще бъдат по-значими в сравнение с централноевропейските и балтийските държави, се посочва в анализа на експертите от Икономическата комисия на ООН за Европа.

Причина за това е изоставането на повечето балкански държави в реформите, които доведоха до изграждането на функциониращи пазарни икономики в централноевропейското пространство между Унгария на юг и Естония на север.

Освен изоставането в реформите Балканите твърде много зависят от западноевропейския пазар. Тази комбинация според икономистите на ООН много допринася за високата степен на податливост на региона спрямо външни удари. Донякъде е изненадващо, че последствията от неблагополучията на световните пазари досега не са оказали съществено влияние върху прогнозите за стопанското развитие в Източна Европа.

Скромен, но все пак позитивен годишен стопански растеж между 3,5 процента и 4,2 процента се очаква в почти всички балкански държави, получателки на помощта от "Пакта за стабилност", с изключение на Македония.

Най-осезаем според прогнозата на ООН ще бъде подемът в Югославия, където през 2002 г. се очаква увеличение на брутния вътрешен продукт с 5 процента на фона на дългогодишен спад, достигнал след бомбардировките през 1999 г. до близо 20 процента. Последиците от конфликта в Македония са причина да се очаква намаление на националния ѝ продукт с 5 процента.

За страните в преход с действащ валутен борд, сред които са България и Босна, в прогнозата на Икономическата комисия на ООН за Европа се отбелязва невъзможността да се използва собствената парична политика за смекчаване на неблагоприятните въздействия от срива на международните борси и пазари. Ето защо българската икономика се нуждае от по-голяма гъвкавост на трудовия и стоковия си пазар за разлика от централноевропейските икономики в преход.

Очакванията за скромен стопански растеж на Балканите през следващата година са свързани с трудностите, които страните в региона изпитват при привличането на задгранични инвестиции. Основните причини за петкратно по-ниското им равнище на човек от населението от седемте балкански държави в сравнение с Централна Европа и Прибалтика се дължи на лошия имидж на региона и недостатъчния капацитет на капсулираните местни икономики.

В началото на седмицата инициативата "Инвестиционна харта" на "Пакта за стабилност" обнародва плановете си за създаване на регионална кръгла маса за насърчаване на чуждестранните капиталовложения в балканските икономики. Масата се оглавява от Албания, като на ротационен принцип ръководството ще бъде последователно поемано от България, Хърватия и Румъния.

Форумът по замисъла на създателите му трябва да оздрави имиджа на Балканите пред инвеститорите като динамично развиващ се пазар с над 50 милиона консуматори, с широки възможности за общи проекти и свободен търговски обмен.

За целите на укрепването на местните агенции за задгранични инвестиции и повишаването на уменията им за по-успешно представяне на балканските държави пред международните капиталови пазари през декември с подкрепата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще бъде издаден аналитичен справочник, който включва най-добрите практики по насърчаване на инвеститорите в региона и света.

Материалът е излъчен по радио "Дойче веле"