Българските емигранти предпочитат Германия

Германия е най-предпочитаната страна от българските емигранти, следват я САЩ, съобщи секретарят на Централната комисия по преброяването Йордан Калчев.

23 на сто от българската емиграция се насочва към Германия, а близо една пета или 19 на сто към САЩ. Останалите предпочитани страни са Гърция и Испания - 8 на сто, Великобритания и Италия - 6 на сто, Канада - 5 процента, Франция - 4 процента, сочат данните от репрезентативното изучаване на миграцията на населението, включено в програмата на преброяването през март тази година.

Обработката на 2,5 на сто извадка от преброяването показва, че 177 хил. души е салдото от външната миграция от 1992 г. насам. За периода емиграцията на населението се изчислява на приблизително 196 хил. души, като в същото време 19 хил. души са дошли в страната или са се завърнали. Външната миграция оказва влияние върху броя на населението, отбеляза Йордан Калчев.

Огромната емиграционна вълна започна през 1989 г. като в началото имаше предимно политически характер на етническа основа, а след това придоби икономически характер, добави той.

Данните от проведеното социологическо изследване показват, че за около 8 на сто от населението на възраст 15-60 години е "донякъде вероятно" и "много вероятно" да се преселят да живеят в друга държава. Те с условност могат да бъдат определени като бъдещи "преселници", отбелязаха от НСИ. Тази група заедно с потенциалните емигранти, които имат намерение да отидат да работят или учат в чужбина за повече от една година /7 на сто/, представят дългосрочната външна миграция на населението. Общо тя обхваща около 15 на сто в наблюдавания възрастов интервал.

Краткосрочна емиграция /за време по-малко от година/ планират да осъществят 5 на сто от анкетираните. Около 10 на сто смятат, че е вероятно през тази и през следващите години да заминат в чужбина за кратко време като турист или гости при близки и познати. 70 на сто от хората обаче казват, че има "много малка" и "няма вероятност" да пътуват изобщо извън страната.

Определяйки конкретната цел на заминаването си в чужбина, отделните групи мигранти я свързват с решаването на различни проблеми. За "преселниците" основната цел е да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт - 54 на сто. За всеки пети от тях емиграцията е свързана с решаването на собствени и на семейството им материални проблеми. Над 9 на сто от тях заявяват, че не желаят да живеят повече в България.

За близо половината /47 на сто/ от потенциалните трудови емигранти заминаването им в чужбина е свързано с решаването на материални проблеми. И сред двете групи получаването на желаното образование от тях или техните деца е цел за близо 5 на сто от тях. Сред краткосрочните мигранти преобладаващ е делът на тези, които свързват своето пребиваване в чужбина с решаването на материални проблеми - 42 на сто.

По отношение на реализацията на поставените цели по време на пребиваването си в чужбина, оптимизмът е най-голям сред потенциалните преселници. 74 на сто от тях са сигурни, че в чужбина ще осъществят своите цели. Този процент при "трудовите мигранти" е 63, а при краткосрочните - 60 на сто.

Основната част от бъдещите емигранти са на възраст 20-39 години. Мъжете са преобладаващата част от емиграционния поток. От потенциалните емигранти 60 на сто живеят в градовете, 28 на сто в селата и 12 на сто в столицата, информира Йордан Калчев.

От всички мигранти 18 на сто имат висше образование, среднистите съставляват 49 на сто и под средно образование са 32 на сто. Най-голям е относителният дял на висшистите в групата на краткосрочните мигранти - 21 на сто, а най-малък сред трудовите мигранти - 14 на сто, показват данните от преброяването.

© Copyright Mediapool