Българските медици се отказаха от самопризнанията си, дадени при унизителни мъчения

Шестимата български медици отхвърлиха всички обвинения пред Народния съд на Либия, който днес даде ход на процеса за умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца.

Кристияна Вълчева и Нася Ненова заявиха, че са направили самопризнанията по време на следствието под физически и психологически натиск, че са били изтезавани с електричество, бити и подложени по думите на Кристияна на всякакви мъчения, известни от средновековието до днес. Те се отказаха пред съда от признанията си. Нася обясни самопризнанията и опита си за самоубийство със страх от продължаване на изтезанията. "Невинна съм по всички обвинения. Нищо не ми тежи на съвестта", каза Нася в отговор на въпрос дали е направила опит да се самоубие от чувство за вина. "Нямахме защита от никого, нямахме лекар. Бяхме сами с тези мъже, които правеха всичко, което си искат", добави тя.

Съдебното дело 44/99 от февруари миналата година започна по същество с разпита на подсъдимите. Пръв говори палестинският лекар Ашраф Ал Хаджудж, върху чиито признания почиват по-голяма част от обвиненията срещу българите. След това бяха разпитани по реда, който заемат в обвинителния акт, Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев. Те отговаряха на въпросите уверено и ясно. Най-дълго бе разпитвана Нася - около 40 минути.

От разпита стана ясно, че Нася, Валя, Валентина и Снежана не са познавали Кристияна преди отвличането им по техните думи от Бенгази. С Кристияна са се видели за първи път 24 часа след отвличането им от Бенгази, след като по думите на Нася, били отвързани очите им. Д-р Здравко Георгиев, който е съпруг на Кристияна, каза, че е видял за първи път останалите четири сестри в залата на съда. Само Нася и Кристияна казаха в съда, че са виждали Ашраф в детската болница в Бенгази, където той е бил стажант, но подчертаха, че не са се срещали с него и не са изпълнявали негови поръчки.

По въпроса за банките със заразена кръв, които според обвинението са намерени в дома на Кристияна, тя каза, че не знае как те са се оказали в дома ѝ. Известна яснота по въпроса хвърли д-р Георгиев, който каза, че събирал празни банки за свой либийски колега, с когото работел заедно в Донга консорциум. Той добави, че е оставил три или пет банки в дома си, но не знае какво точно е иззето от дома му, тъй като не бил там по време на обиска. Кристияна посочи, че не познава лица, наречени Джон Англичанина и Адел Египтиянина. Тя, както и останалите медицински сестри и д-р Георгиев отхвърлиха твърдението, че са получавали големи суми пари и срещу тях са заразили със СПИН децата.

Нася разказа подробно за мъченията, на които е била подложена и за ужаса, който е изпитвала от тях. Тя каза, че са ѝ показали паспортите на другите сестри и така тя е посочила имената им. Нася твърди също, че е казала истината още на 17 юли 1999 година, но след това при нея отишъл полковник Джума - чието име тя няколко пъти цитира, и отново я заплашвал с изтезания. Никой не записал отказа ѝ от направените по-рано признания. Нася разказа също, че са били бити заедно с Ашраф и че разпитите са били без преводач.

Най-кратък бе разпитът на Валентина Сиропуло. Снежана бе лаконична, но убедителна. Тя посочи, че на дата, на която според обвинението е инжектирала либийско дете в 02.00 часа през нощта без да бъде дадено лекарско указание, е била в почивен ден.

Ашраф също се отказа от самопризнанията си и каза, че са взети под физически и психически натиск.

На българите не бяха зададени никакви въпроси, отнасящи се до реда в болницата и отношенията им с либийските лекари, обвинени, че са укрили резултатите от лабораторните анализи на някои от децата и са станали причина за заразяването на техни близки. Либийските лекари акцентираха върху медицинската страна на процеса. Без директно да го заявят, те дадоха да се разбере, че приемат версията за умишлено заразяване със СПИН на децата. При съпоставяне на разпита на палестинеца и българите от една страна, и на либийците от друга, направи впечатление, че либийските лекари направиха по-скоро декларации и четоха предварително подготвени текстове, а много по-малко бяха разпитвани. Адвокатите на палестинеца и българите протестираха, че съдията, който получаваше в писмен вид техните въпроси, ги съкращава или омаловажава.

Процедурата на разпита бе следната: първо задава въпроси съдията, а въпросите на адвокатите, които имат право да разпитват всички обвиняеми, се предават писмено на съдията, който преценява в какъв вид да ги зададе.

След разпита бе дадена думата на адвокатите. Бизанти поиска да бъде направена международна медицинска експертиза и разпит на свидетели. Същите искания отправи и Шейтанов, който уточни, че би искал да бъдат разпитани представителят на Либия в Световната здравна организация, българският експерт по СПИН д-р Радка Аргирова, директорът на руската лаборатория по СПИН академик Покровски, откривателя на вируса на СПИН проф. Люк Монтание, швейцарският вирусолог Люк Перен и лекари от Италия, Франция, Швейцария и Австрия, които са лекували болните от СПИН либийски деца.

Съдът насрочи за 16 юни следващото заседание и предупреди адвокатите да бъдат готови с пледоариите по същество.Съдът поиска също защитниците на българите адвокат Осман Бизанти и Владимир Шейтанов да представят списък на лицата, които искат да разпитат и въпросите, които биха желали да зададат. Заседанието на съда днес продължи над четири часа.

Нася и Валя се разплакаха, когато в залата влязоха съпругът на Нася - д-р Иван Ненов и дъщерята на Валя - Антоанета.

След заседанието се състоя кратка среща на двете с техните близки. Беше дадена възможност на задържаните да разговарят и с журналистите. Помогнете ни, много сме зле психически, пишете за нас, с тези думи се обърнаха към журналистите Кристияна и д-р Здравко Георгиев. Те помолиха да бъдат предприети стъпки, за да могат да се срещат с представители на посолството всяка седмица. "За нас това е много важно. Това ни помага", каза Кристияна.

В залата присъстваха също близките на палестинеца и родители на заразени със СПИН деца. От време на време от балкона, където бяха настанени те, долиташе детски плач. Детето бе изведено от залата по нареждане на съдията. Един от родителите гневно протестира срещу твърдението на един от либийските лекари, че родителите са били уведомени за заразяването на децата им.

На заседанието присъстваха представители на 17 медии. Освен българските журналисти, имаше журналисти от арабски страни и германска телевизия.

В залата бяха и наблюдателите - арабските адвокати г-жа Зубейда Амрани от Алжир и Мохамед Бакар от Тунис. Пред БТА г-жа Амрани каза, че е доволна от хода на делото. Вие сами видяхте, че подсъдимите бяха разпитани най-подробно и внимателно. Процесът е прозрачен. Има представители на много медии, каза г-жа Амрани.

Пред БТА либийският защитник на българите Осман Бизанти каза, че е средно доволен от развитието на процеса. Той не се ангажира с прогноза дали на следващото заседание ще бъде допуснато изслушване на свидетели и как ще се реши поставеното от него искане за медицинска експертиза.