Има и български краставици, и български домати вече на пазара, но те са много малко. В основната си част оранжерийните зеленчуци са вносни.
Това каза министърката на земеделието Десислава Танева пред Нова телевизия в събота. Тя смята, че няма тенденция за намаляване на родното производство, но даде пример, че в съседни страни енергоизточниците, с които се отопляват оранжериите, са по-евтини. Освен това се крие ДДС, нещо с което печалбата нараства с 20 % и вносителите така убиват българските производители.
"Български домати по 1,50 лв. в момента със сигурност е лъжа", описа тя ситуацията.
Според Танева борбата с укриване на данъци върви ефективно и даде пример с бирата, чието потребление изведнъж нараснало с 30 % посред зима.
На въпрос полски ли са яйцата за Великден, министърът призна, че по принцип има проблем с полските яйца, но посъветва потребителите да не забравят, че нашите са най-качествени и безопасни.
Танева каза, че от Българската агенция за безопасност на храните са в режим на тематични и много по-засилени проверки по магазинната мрежа. Само в София са направени 140 такива, но са установени минимални количества нередовни стоки. Тя посъветва потребителите да гледат печатите на месото и яйцата.
Относно подготвяния нов Закон за храните Танева каза, че завишаването на санкциите в него е само една страна на въпроса.
"Основната идея е като държава да ползваме всички възможни европейски регламенти, които уреждат хранителното законодателство в полза на българското производство."
Тя обеща да се използва целият наличен административен капацитет, така че българският производител да не е ощетен.
По повод отпадането на млечните квоти в ЕС от 1 април и руското ембарго тя дори се съгласи, че няма "да ни залеят, а на практика вече ни заливат" продукти от други страни еврочленки, подготвени за Русия.
"Не може да се каже кой от двата ефекта е по-негативен", каза министърката. Нейното лично мнение, е че дори ембаргото е с много по-силен отрицателен ефект.
Тя даде пример с големи производители като Полша и Латвия, които са оставили продукцията си, произведена за руския пазар, да се реализира на пазара на ЕС.
Танева напомни, че е поискала компенсации за България още на първия Съвет на министрите в Брюксел от декември м.г., но няма окончателно решение.
"Надявам се да продължим борбата и имаме подкрепа на общо 10 страни членки, чиито проблеми са съотносими", каза тя.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
17 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Субсидия за 1 дка/ 1 бр. животно за 2015 г. - Общо: 721 млн. €; Директни плащания 8,5 €/дка - 306 млн. €; Зелени плащания 6,6 €/дка - 237 млн. €; Преразпределителни плащания 7,7 €/дка - 56 млн. €; Зеленчуци 47 €/дка - 17.8 млн. €; Плодове 50,7 €/дка - 20 млн. €; Оранжерии 250 €/дка - 2.6 млн. €; Протеинови култури 15,6 €/дка - 15.8 млн. €; Млади фермери до 40 г. 2,1 €/дка - 3.7 млн. €; Крави за млеко 123 €/бр. - 24 млн. €; Крави за месо 114 €/бр. - 12.7 млн. €; Крави под селекционен контрол 198 €/бр. - 11.7 млн. €; Биволи 215 €/бр. - 2.7 млн. €; Овце и кози 6 €/бр. - 4.6 млн. €; Овце и кози под селекционен контрол 31 €/бр. - 6.5 млн. €;
Субсидиите зависят от размера на БВП. Получаваме по-голям %, но БВП ни е доста по-малък от другите, напр. Гърция, и въпреки че през 2014 нашият БВП беше 4,4 пъти по-голям отколкото през 1997. Субсидиите не се дават веднага в пълен размер, а прогресивно нарастващи с годините. Защото, ако един доскоро „щатен” соц.земеделец получи внезапно много пари накуп, може да ги изяде, вместо да ги инвестира в земеделие. България имаше планирани 1,8 млрд. € директни субсидии от ЕС за 2007–2013, а ще получи 5,5 млрд. € за 2014 – 2020 г. и още 1,5 млрд. € за "Развитие на селските региони".
Единственият проблем с изказването на гуспожата е, че братчедите отаттък браздата у гръцко друго разпраят. Като ги питаш колко им е субсидията за крава например излиза, че тяхната е около 500, точно така 500 , пъти по-голяма от субсидията, която получават нашите фермери за крава, .т.е или ЕС ни чука или разпределящите парите го правят и второто е по-възможно. Разиграва се поредната размяна кон за кокошка. Македонските фермери пък получават огромна субсидия за продукция, която продават в ЕС, т.е. БГ... та толкова. Ние ги знаем тия истини, а тая гУспожа ни разпрвая врели - никипели, съвсем по номеклатурномо тъй да се каже!:)
Вярното е не за енергията, а това че прекупвачите са алчни и изкупват на безценица. И домати, и картофи и краставици и какво ли не. Да не говорим за млякото. В много страни са организирани свободни пазари на произеодители, оборудвани, хигиенични.
При зърнените растения и мелничарски продукти балансът е силно положителен . Износ 2274,3 млн. лв., а внос – 332,6 млн. Дълго време почти всички субсидии отиваха в този сектор. Износът на месо и месни продукти е 359,1 млн., а вносът – 776,8 млн. Силно отрицателен баланс. Какво има за чудене, след като субсидиите за животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството тръгнаха чак от 2012, а дотогава всичко обираха зърнарите. Направиха супермодерни земеделски стопанства, каквите и в Европа са рядкост.
Износът на зеленчуци и плодове е 502,4 млн., а вносът – 689 млн. Балансът е отрицателен, но цитрусови плодове има целогодошно, а не само на 9 септември и Октомврийската революция. Износът на млечни продукти и яйца е 305,2 млн., а вносът – 390,1 млн – малко отрицателен, а не „всичко е внос”. В резултат на отпадането на млечните квоти „вече ни заливали” с млечни продукти, каза министърката. Проф. Пламен Моллов каза обаче, че ни „заливали” с „български” кашкавал, произведен в Русия – абсолютно менте и боклук. И това ли е резултат на „руското ембарго” или на нещо друго?
Българските зеленчуци са по-скъпи от вносните, понеже са по-качествени. Това го знаят и производителите, и купувачите. Сезонът на масовото производство тепърва предстои. Гледах интервюто на министърката по НТВ. Разбира ги нещата, но се подвежда по акъла на журналистката и започва да се оправдава и жалва, вместо да даде ключова информация. Така или иначе през 2014 сме изнесли храни и животни за 4668,1 млн. лв., а сме внесли за 3662,8 млн., т.е.балансът е положителен. Износът на напитки и тютюни е 868,8 млн., а вносът – 665,7 млн. – пак положителен.
Основната причина е, че не се развиха тържищата. Така мутрите диктуват цените. Вижте какво стана в зърно-производството - пшеницата стана борсова стока и нещата тръгнаха.
Кой български земеделец с три или четири продукта в градината си може да си позволи разход от 60 - 80 лв. само за един пазарен ден? Към тези пари прибавете и 30 - 40 лв.превоз и 10 лв. дневни. Държавата се е скрила на топло с веригите си от пазарни фирми и чака да заколи поредната си жертва допълнително, още и с безбройните си поднормативни актове. Българският земеделец е изгонен от пазарите в собствената си държава. Държавата толерира мутрите (уж земеделци), които събират продукцията на цели области. Това е само малка част от проблема.
Пълна демагогия! Необходим е стриктен контрол на българските производители. Когато потребителите имат доверие в качеството на родната продукция сигурно биха я предпочели пред всяка друга, дори да е леко по-скъпа.