Българският гамбит

От всички балкански страни България винаги е заемала особено място във външната политика и на царска Русия, и на комунистическия Съветски съюз. Но през последните десет години, белязани с политическа нестабилност в България, ситуацията рязко се промени. Сменящите се правителства на Българската социалистическа /бивша комунистическа/ партия и дяснолибералния Съюз на демократичните сили ту приближаваха София към Москва, ту я отдалечаваха. Главният спор в обществото и сред политиците, естествено, беше за по-нататъшното икономическо развитие на страната. Именно това определяше да се подобряват отношенията ту с Русия, ту със Запада.

Идването на власт на президента социалист Георги Първанов и на премиера, бившия цар Симеон Сакскобургготски, в голяма степен отрази двойствеността на вътрешнополитическото положение в България. Борбата между привържениците на тесните отношения с Русия от една страна, и на евро-американската ориентация от друга, се оказа решена по малко необичаен начин. Стремежът към последователно осъществяване на реформите, заявен от премиера, който има добри връзки с европейските делови и политически кръгове, заинтересува както европейците, така и американците. Същевременно президентът социалист заяви, че България трябва да се стреми възможно най-бързо да се интегрира в европейските структури и НАТО, като едновременно поддържа приятелски отношения с Русия. Събитията през последната седмица и половина във външно- и вътрешнополитическо отношение имаха голямо значение за София и Москва.

Посещението в Русия на Симеон Сакскобургготски, практически отстранен от властта след референдум през 1946 година, организиран от БКП с подкрепата на СССР, означаваше, че е затворена една от най-деликатните теми в българско-руските отношения. Българският премиер, който желае неговата страна да върви към Европа, е заинтересуван Кремъл, който неведнъж е изразявал стремеж да засили движението към Европа и дори активизира отношенията с НАТО, да започне да се отнася към България като към един от европейските си партньори. Икономическата ситуация в страната е такава, че без сериозни инвестиции от чужбина, както и осигуряване на енергоносители за българската икономика, тя едва ли ще може да постигне сериозни положителни резултати.

В момента се разгърна сериозна борба за Българската телекомуникационна компания /БТК/, която е монополист в телекомуникациите. За купуване на 65% от акциите се конкурират няколко чужди компании, което позволява да се съди за привлекателността на отделните сектори на българския пазар за международния бизнес.

Икономиката в посткомунистическите страни винаги е тясно свързана с политиката. И състоялият се 45-ти конгрес на БСП доказа това. Коалиционното правителство, оглавявано от Симеон Сакскобургготски, включва и двама министри социалисти. На конгреса недоволството от икономическата политика на премиера предизвика ожесточени спорове и едва не коства председателското място на Сергей Станишев, млад и енергичен политик от реформаторски тип. И макар ораторите да не се изказваха против общия курс на България към интегриране в евроатлантическите структури, често звучаха призиви да бъдат отзовани "червените министри" от правителството. Ситуацията отчасти напомня руските колизии, но в българския вариант нещата не стигнаха до изключване на министрите представители на БСП от партията. Но самият факт, че се засилва критиката към икономическата дейност на кабинета, е показателен.

За Русия в създалото се в България политическо и икономическо положение е важно само едно: ще успее ли Кремъл да формулира не декларативно, а практически външнополитическа стратегия към балканските страни, които се опитват "да вървят към Запада", но същевременно "гледат към Изтока". По всичко личи, че българският модел ще има продължение и при други държави, които преживяват посткомунистически деформации.

В сегашните условия тяхното икономическо развитие и позиционирането им на международната сцена се оказват толкова тясно свързани, че управляващите сили, както става с България, не могат да се ориентират само към едно направление - западното или източното. Поради създалата се ситуация правителствата имат коалиционен характер и затова са обречени "да играят" едновременно на няколко маси. От развитието на българско-руските отношения зависи съдбата на руската външна политика в целия район.

По БТА