Българският става задължителен за учениците в Западните покрайнини, но часовете намаляват

През новата учебна година учениците от българското малцинство в Западните покрайнини ще учат само два часа български език седмично, което е по-малко от миналата година. Излизащият на български език вестник "Братство" коментира, че въпросът с българския език се е превърнал в цирк, предаде българската редакция на ББС.

В Западните покрайнини вече 20 години продължава битката за изучаване на българския език, а българското малцинство се разделя на предатели и патриоти. Едните искат българският език да стане майчин и обучението да се провежда на него, другите - той да се изтласка от училищата.

Сръбското министерство на просветата декларативно заявява, че ще се съобрази с желанието на българите в Сърбия. Комисията по образование към националния съвет на българите в Сърбия предложи в първи и втори клас да се изучава пет часа седмично български, а от следващата година изцяло обучението да е на български език. Според публикацията в Държавен вестник българският става задължителен, но ще се изучава само два часа седмично.

Защо са намалени часовете на български език, никой не може да даде отговор. Председателката на Хелзинкския комитет за защита правата на българите в Сърбия и Черна гора Зденка Тодорова оцени пред ББС, че това е подигравка с националното самосъзнание и интереси. Тя поставя въпроса как е възможно това да се случи само един месец след визитата на българския премиер Симеон Сакскобургготски в Белград. Очевидно неговият интерес към българите в Сърбия е бил чиста формалност, каза тя, а според нея сръбските власти са разбрали това.

Подходът на България е различен от този на Унгария, която след зачестилите нарушения на правата на унгарците във Войводина осведоми Съвета на Европа.

Директорът на училището в Босилеград Методи Чипев казва, че проблемът с образованието на български език все още не е изяснен. Вестник "Братство" коментира, че в Сърбия официално не е уточнено кой е майчиният език на българското малцинство - сръбският или българският, и цитира високопоставен служител в Агенцията за българите в чужбина в София, който казва - българите от Димитровград масово купуват продукти от България, ходят на море в България, децата им следват в България, лекуват се в България, а се отказват от майчиния си език и най-често гласуват за националиста Шешел.