Българският цар, станал премиер, се опари от демокрацията

Момчето - цар, върнало се в България след 50 години комунистическо изгнаничество, откри, че синята кръв и демокрацията може да не са рецепта за политическо дълголетие.

Симеон Сакскобургготски, единственият бивш монарх в Европа, избран за министър- председател, би трябвало да води в анкетите преди изборите на 25 юни, заради политика, определяна от наблюдателите като най-успешната от падането на подкрепяния от Съветския съюз комунистически режим. Вместо това обаче той се бори за политическо оцеляване, тъй като много от критиците му и огромна част от избирателите го смятат за дистанцирана личност, пропуснала редица възможности да премахне корупцията и бедността, в която е потънала половината страна.

“Той беше избран, тъй като обществото смяташе, че е възможна реална промяна”, казва Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика. “Но той се държи като цар. Той пропусна възможности и не направи нужното и сега губи”.

Проучванията показват, че одобрението към партията на Сакскобургготски Национално движение “Симеон Втори” е 15 процента. Това е далеч по-малко от 43-те процента, с които спечели на изборите през 2001 г., и доста след социалистите, които сега се ползват с подкрепата на 30 процента от избирателите.

Запомнен като добре възпитано шест годишно момче, възкачен на трона след като баща му е отровен при подозрителни обстоятелства, Симеон ІІ е прогонен от комунистите през 1974 година и се връща едва през 2001-ва, когато печели триумфално.

Първоначалната еуфория беше краткотрайна, тъй като набързо създадената партия от мениджъри и знаменитости – сред които модел, актьор и дори илюзионист - не изпълни обещанията си да покачи  радикално жизнения стандарт на 8-милионното българско население за 800 дни и да ликвидира корупцията.

Кабинетът водеше политика на балансиран бюджет и намаляване на държавния дълг, вкара България в НАТО, провеждайки трудни реформи, необходими за членството в ЕС и постигна икономически растеж.

Според много избиратели обаче, тези постижения са резултат на политиката, започната от предишното правителство и Сакскобургготски не е успял да я трансформира в по-добър живот за средния българин, посочват анализатори.

Публичното поведение на Сакскобургготски също вреди на популярността му и улеснява критиците му, които го описват като надменен.

Макар че говори свободно шест езика, бившият цар често се притеснява, когато се изказва пред публика. Той избягва интервюта в медиите за правителствената политика, отказва да участва в предизборните дебати, обезкуражава обществената критика спрямо политиката си и често изглежда огорчен от забележките.

“Понякога просто се чудя защо хората лично ме обиждат,” заяви наскоро той. “Какво съм им направил? По какъв начин съм ги засегнал? Казал ли съм нещо, за да заслужа това?”

Сакскобургготски показа публично нежелание да приеме друг пост освен най-висшите и изборната му кампания не включва надпревара за депутатско място.

“Стилът му беше много успешен порвоначално, когато беше възприеман като цар и зае премиерския пост,” коментира шефът на Центъра за изследване на демокрацията Огнян Шентов. “Но магията на белия цар вече не действа. Той е на тази длъжност вече 4 години и хората му търсят отговорност за действията.”

Въпреки че от началото на мандата бедността намаля с една трета, половината българи живеят с по-малко от 2 евро на ден, а неговото правителство не успя да вкара в затвора за корупция и една “голяма риба”.

Дори поддръжниците на Сакскобургготски бяха отблъснати от усилията му да си възвърне имотите, конфискувани по време на комунистическото управление. Той разпали страстите и заради скриването на документите на някогашните тайни служби, както и заради това, че подготвяше за свой възможен съветник бивш разузнавач, свързван с КГБ.

Селяните все още се тълпят при появата на 68-годишния премиер и го приветстват. Макар да избягва помпозността, някои от приближените му продължават да се обръщат към него с “Ваше величество”.

В страната има съвсем законно и широко разпространено уважение към личността на Сакскобургготски. Дори и най-яростните му противници нямат желание да притесняват този толкова обичан човек, чието достойнство и намерения никога не са поставяни под съмнение.

Наблюдателите отбелязват, че най-добрата му възможност да се задържи на власт е да оглави коалиция с разпокъсаните дясно-центристки партии, но това е доста несигурна вероятност.

Социалистите, които водят според прогнозите, бяха свалени от власт след икономическия срив в България през 1996-97 г. Сега те обещават увеличаване на държавните заплати и други публични плащания. Някои ги определят като малко по-рискови, отколкото либералите центристи на Сакскобургготски.

Премиерът беше призован да се противопостави на всеки опит на социалистите да съставят и оглавят правителство, с надеждата, че неговата партия може да вземе превес и сама да застане начело на следващата коалиция.

“В противен случай, дори ако има правителство, в което социалистите управляват заедно с неговото движение, Симеон Сакскобургготски ще се оттегли... и ще участва в кампанията за президент,” коментира Румяна Коларова, политолог от Софийския университет.

Сакскобургготски беше спрян да се кандидатира за този най-висш пост, преди да се включи в парламентарната кампания през 2001г, но през следващата година той ще отговоря на всички условия, за да конкурира президента Георги Първанов.

Анализаторите отбелязат, че неговото движение НДСВ може да остане значима сила и без него, а евроинтеграционните амбиции на България могат да останат приоритет, дори и ако социалистите свалят бившия цар от поста му, както се очаква да стане.

Но добавят, че експериментът може да послужи и като предупреждение към другите европейски монарси, които се надяват на политическо завръщане.

“Това показва, че владетелите не са подготвени да участват в партийната политика”, коментира Коларова. “Този процес означава, че първо идваш на власт, после се превръщаш в конструктивна опозиция. Но очевидно един цар в опозиция не е е нещо, което се приема от европейската традиция.”