Българското правителство спечели подкрепа от Запада, но среща трудности у дома

През последната си година на власт преди изборите през 2005 година, българското правителство си осигури подкрепата на Запада заради напредъка на страната към членство в ЕС и подкрепата ѝ за НАТО, пише във вторник британският в. Файненшъл таймс, който отделя цяла притурка за България.

Под рубриката "Специален доклад" вестникът представя полезни знания за страната, нейната икономика, връзките ѝ с НАТО и ЕС, както и за новопоявилия се бум на кредити в страната, който, както пише авторът на материала Керин Хоуп, ще доведе до растеж.

Керин Хоуп посочва още, че пред вид предстоящите догодина избори правителството е твърдо решено да похарчи една трета от бюджетния излишък за социални програми.

"Преструктурирането и либерализирането на промишлеността е основна грижа на сегашното правителство", пише Антъни Робинсън, друг от авторите на публикцията. Той съобщава още и че България ще играе важна роля в т.нар. "газов мост Набуко" - проект на ЕС на стойност 4 милиарда и 400 милиона евро, който ще свързва Азия със Западна Европа.

България, която вече е член на НАТО, обеща да завърши мисията си в Ирак въпреки жестоки удари като бомбените нападения срещу българската база и убийството на двама отвлечени българи. Правителството затвори всички глави в преговорите за членство на България в ЕС, като постави за цел приемането на страната в съюза през 2007 година, пише Файненшъл таймс.

Правителството обаче все още е изправено пред предизвикателства у дома си - като ниския жизнен стандарт, реформата на правосъдната система, борбата срещу престъпността и корупцията. Повече от 1,1 млн. души от населението на страната, което е по-малко от 8 млн. души, живеят под прага на бедността, според проучване на НСИ, Световната банка и социалното министерство, посочва финансовото издание.

Икономиката бележи ръст главно чрез търговското кредитиране

В икономическата част на представянето се казва, че правителството се опитва да поддържа бюджетния дефицит в рамките на изискваното от МВФ. Стабилността на валутния курс е осигурена чрез валутен борд, при който лева е фиксиран към еврото. Икономиката бележи растеж главно благодарение на кредитните ресурси, предоставяни от по-либералното търговско кредитиране. Политиката на либерализиране на икономиката, която бе водена от предишното правителство на СДС, бе продължена от екипа в сегашното правителство, който отговаря за икономиката, състоящ се предимно от технократи, пише вестникът.

Частният сектор вече представлява повече от 70 процента от брутния вътрешен продукт и на него се пада почти същия процент от всички нови работни места в страната. Много българи обаче все още не виждат подобрение на жизнения си стандарт въпреки реформите. Затова, независимо, че правителството бележи напредък при изпълнение на икономическата си програма, то бързо загуби голяма част от своята популярност, пишат авторите на "Специалния доклад" за България, който започва с голяма снимка на храма "Александър Невски" в центъра на София.

По отношение на банковия сектор се казва, че няколко чуждестранни инвеститори доминират в българския банков сектор след приключването на приватизацията на държавните банки в страната. Стабилността на банковия сектор бе възстановена и търговското кредитиране нарасна. Въпреки това, МВФ посъветва банките да подхождат по-балансирано към кредитирането.

Силен ръст на туристическия сектор

По-нататък Файненшъл таймс разказва, че през последните няколко години в България се наблюдава силен растеж на туристическия сектор, тъй като приключилата му приватизация доведе до повишаване на стандарта. През първите шест месеца на тази година броят на чуждестранните туристи в страната е нараснал с 21 процента на годишна база (спрямо същия период на 2003 г.). Туристическата индустрия вече представлява над 10 на сто от БВП на България, а в нея е ангажирана над 6 процента от работната сила в страната.

Авторите на притурката отбелязват, че на България ѝ липсва подходящо представяне в чужбина, за да разкрие пълния си потенциал, свързан с нейното културно и историческо наследство, минерални извори и девствена природа. Страната има опит предимно в привличането на туристи към нейните морски и ски курорти - все още 70 процента от чуждите туристи посещават само черноморското крайбрежие, а 20 на сто - зимните курорти.

България се опитва да привлече повече средства за развитие на транспортните и инфраструктурните си връзки, на своите пристанища и летища - отчасти чрез ЕС и Европейската инвестиционна банка, отчасти - чрез концесии и приватизация. Сред приоритетите на страната са развитието на летищата във Варна и Бургас, ж. п. - линията и магистралата от София до Белград, вторият мост над река Дунав до Румъния и свързването на ж. п. - мрежата с тази на съседна Македония, пише Файненшъл таймс.

Забавена приватизация на държавния монополист БТК

Либерализирането на телекомуникационния сектор и забавянето на приватизацията на бившия държавен монополист БТК - която все пак приключи по-рано през тази година с изкупуването на 65-процентен дял в телекома от регистрираната във Виена Вива Венчърс - създадоха трудности пред оператора на фиксирани телефонни линии да запази доминиращата си позиция на пазара, се посочва в частта на телекомуникациите.

Първият и вторият мобилни оператори - М Тел и Гло Бул бележат растеж от няколко години и продължават да инвестират. Въпреки че през юни властите дадоха третия GSM лиценз на БТК, след това бившият монополист бе въвлечен в юридически спорове с Върховния административен съд, който отмени даването на лиценза на компанията, тъй като това е станало без търг и конкуренция, пише Файненшъл таймс. .

В частта за информационните технологии е посочен напредъкът на страната и нейният потенциал, особено ролята ѝ в сегашния бум на аутсорсинга.

Либерализация на енергийния пазар

Правителството се ангажира да започне либерализиране на енергийния пазар в съответствие с директивите на ЕС, се посочва в публикацията, която информира за обявената приватизация на енергоразпределителните компании. Поетият от управляващите (във връзка с кандидатурата на България за членство в ЕС) ангажимент за затваряне на някои от остарелите блокове на АЕЦ "Козлодуй", които задоволяват 40 процента от нуждите на страната от електричество, се предизвика спорове.

Кабинетът се върна към плана за изграждане на втора АЕЦ на река Дунав. Този проект ще позволи на България да остане водещ износител на електричество в югоизточна Европа, след като през 2006 г. затвори два от блоковете на АЕЦ "Козлодуй".

По отношение на селското стопанство в материала се посочва, че през последните години тенденцията е към постоянно намаляване на неговия дял в БВП.

Селското стопанство понесе последиците от тежкия процес на преход към пазарна икономика и на връщане на земята. На сектора се отразиха негативно прекалената раздробеност на селскостопанската земя, неадекватните източници на финансиране, ниската инвестиционна активност в него, намаляването на експортното търсене (особено на руските пазари).

Българските селскостопански продукти могат да бъдат продавани с успех на пазара на ЕС, тъй като са екологично чисти.

Големи тютюневи компании проявиха интерес към приватизацията на българския гигант Булгартабак.

Безпрецедентен бум в интереса към недвижими имоти

Файненшъл таймс отделя място и на безпрецедентен бум в интереса на инвеститорите - предимно от Великобритания и Ирландия - към недвижими имоти в България, което доведе до почти 50 - процентно повишение на цените в сектора за една година.

За това допринасят предстоящото членство на страната в ЕС, нейната туристическа индустрия, която е в подем, подобреният ѝ международен кредитен рейтинг, както и високата възвръщаемост на инвестициите в недвижими имоти - между 16 и 18 процента.

Чуждестранните инвеститори се насочват предимно към района на Черно море, ски курортите и столицата София, но някои се настаняват в планински селца със запазена природна красота и спокоен начин на живот.

Финансово издание обръща внимание и на винарска индустрия, която вече е в частни ръце и в момента е в подем след няколкото години на спад.Чужди инвеститори се обединяват с местни партньори, за да купуват лозя и да създават малки винарни. Някои от големите играчи в сектора обмислят сливания, за да си осигурят по-голям дял от пазара, пише Файненшъл таймс.