Балтийските държави и НАТО

След като успява да избяга от руските войници на гърба на впрегнат в каруца кон през Втората световна война, Йонас Кронкайтис мисли, че повече не ще види своята родна Литва.

Бягайки пред настъпващите войски, неговото семейство търси убежище в Полша през 1944 г., после в Германия и най-накрая в Съединените щати, като оставя Литва в здравата прегръдка на Съветския съюз. "Мисля, че след това изгубихме всякаква надежда, че Литва ще бъде свободна, поне докато ние сме живи," каза той.

Но след петдесет години, след кариера в американските въоръжени сили и след падането на комунизма, Кронкайтис се завръща с мисия.

Бившият полковник от армията на САЩ и ветеран от Виетнам се присъединява към други известни емигранти, напуснали работата си в Северна Америка, за да се върнат в Прибалтика и да помогнат за влизането на техните родни земи в лоното на Запада.

От 1999 г. досега Кронкайтис е главният генерал на Литва, а членството в НАТО на малката му родина с 3,5 млн. души население е негов приоритет.

Влизането в алианса ще заличи детския спомен за бягството, като гарантира неприкосновеност от доминирането на Русия - най-важната амбиция на всичките три балтийски държави, откакто възвърнаха независимостта си от Русия през 1991 г.

Сега членовете на НАТО изглеждат готови да използват срещата си в Прага през ноември, за да поканят Литва, Латвия и Естония и до четири други републики от бившия социалистически лагер да се присъединят към Полша, Унгария и Чехия, които вече са част от алианса.

Трите малки държави смятат, че заслужават членство, защото тяхната демократична стабилност и успешни икономически реформи са ги превърнали в остров на спокойствие сред един размирен район.

Те предлагат регионално военно сътрудничество, участие в умиротворителни мисии на НАТО и експертно мнение в такива ниши като сапьорството и медицински екипи.

Освен това помагат и уменията за връзки с обществеността на такива емигранти-политици и войници като Кронкайтис, които знаят как и какво да говорят в коридорите на Пентагона.

ТЕЖКИ РЕФОРМИ

Според анализаторите единствено някаква катастрофа може да осуети усилията на балтийските страни за влизане в НАТО. Дори Москва се отказа от някога яростните си възражения срещу проникването на алианса на територия, която е била окупирана от Съветския съюз.

"Трябва да се съсредоточим върху вътрешните си работи, а не да спекулираме," каза министърът на отбраната на Литва Линас Антанас Линкевичус.

Реформите бяха трудни, а уменията на Кронкайтис - който е бил редом с държавния секретар на САЩ Колин Пауъл в елитното Училище за рейнджъри на армията на САЩ през 1958 г. - са подложени на изпитание. Въпреки че е обигран във военното изкуство, той подхожда към своята работа като мениджър на корпорация като използва успешно дипломата си за магистър по бизнес-администрация от университета в Сиракуза и се ръководи от такива приоритети като "качеството преди количеството" и "хората преди огневата мощ".

Бившият войник от Студената война, който все още има американски паспорт, казва, че неговата главна задача е била да прочисти въоръжените сили от наследеното военно мислене, характерно за съветския период. От често пъти бруталните побойща на новобранци от по-стари войници до мизерните условия на живот - всичко това трябва да се промени, каза той.

"Когато започнахме програмата с продължителност 10 години, акцентирахме върху хората. Заявихме, че главният ни приоритет е да обучим хората и да се погрижим за тях," каза Кронкайтис.

Президентката на Латвия Вайра Вике-Фрейберга е бивша канадка и бивш професор от Монреалския университет. Неотдавна Естония имаше външен министър, който е отраснал в САЩ. Такива биографии са безценни при лобирането за членство в НАТО.

ЗАПОЧВАНЕ ОТ НУЛАТА

Историята, която разказват на Запада, е как се започва от нулата и се създават армии, които да защитават родните земи и да бъдат ценни за НАТО.

Когато трите страни се отделиха от Съветския съюз , те нямаха никакви оръжия или униформи за своите войски, а само най-порутените постройки, в които да ги настанят.

"В продължение на 50 години ние нямахме никакви национални военни сили, така че наистина започнахме от самото начало," каза латвийският министър на отбраната Гиртс-Валдис Кристовскис.

Трите страни, обеднели в резултат на петдесет години на неефективно комунистическо управление и хаотичния колапс на Съветския съюз, решиха да се обединят, като слеят оскъдните си ресурси.

Те си сътрудничеха в областта на наблюдаване на въздушното пространство, умиротворителна част, военно висше училище и прочистване на мини. Така постигнаха повече заедно отколкото поотделно и доказаха, че могат да работят със съюзници.

Разбира се имаше неуспехи. През 1997 г. 14 войници се удавиха в Естония по време на учение, което бе погрешно проведено, а тази година един латвийски войник почина вследствие на побой.

Много новобранци в Естония и Латвия - където една трета от населението са руснаци - не могат да говорят местния език и прекарват част от военната си служба в езикови курсове.

Въпреки това военни наблюдатели от Запада смятат, че упоритата работа дава своите плодове в приноса на балтийските страни към водените от НАТО умиротворителни мисии на Балканите.

Балтийските страни - само със седем милиона население и около 20 000 войници на дългосрочна служба - заявят, че могат да дадат своя принос в числеността на НАТО, въпреки малката си площ.

След ужасния 20 век, в който те спечелиха независимост, а след това изчезнаха от световната карта, сега балтийските страни искат сигурност и са решени да докажат, че са достойни за военната гаранция на НАТО.
Кронкайтис знае, че това означава решимост да се погрижат за себе си и за НАТО.

При инвазията на Съветския съюз през 1940 г. Литва реши да не се бие със значително по-голямата съветска армия. Тя се надяваше на снизходителност от страна на Москва, която не бе проявена.

"Преди войната Литва имаше 32 000-на действаща армия, 120 военни самолета и голям брой резервисти, но на тази армия не бе разрешено да воюва," каза Кронкаитис. "Това бе голяма грешка."

По БТА