БАН заплаши с протести, ако не получи още 20 млн. лв.

Учените от Българската академия на науките (БАН) може да излязат на протест, ако не получат увеличение на бюджета с 20 млн. лв., за да се осигури нормалното функциониране на академията.

Предложената бюджетна субсидия за БАН тази година е 119 млн. лв. Увеличението спрямо 2021 г. е 2 млн. лв., с които трябва да се компенсира очакваното повишение на минималната работна заплата. "Необходими са ни още минимум 20 млн. лв., за да може да функционира нормално БАН", заяви на пресконференция в сряда проф. Ива Угринова - директор на Института по молекулярна биология, която е и председател на координационния щаб към Общото събрание на БАН.

Сега в академията има 42 научни института и седем специализирани звена. БАН е на първо място по научни резултати, по икономическо въздействие и по патентна дейност, каза математикът от БАН проф. Николай Витанов, който постави и въпроса "защо тогава БАН трябва да се бори за оцеляването си".

Председателят на Общото събрание на БАН член-кореспондент Евелина Славчева заяви, че учените и служителите в академията са определили този бюджет, като "вреден, дискриминационен, опасен и обиден". "Този бюджет затръшва вратите на БАН за младите, умните и талантливите хора, които искат да правят наука", коментира Славчева.

Проф. Емануил Мутафов, зам.-председател на Общото събрание на БАН, каза, че от декември 2020 г. заплатата на асистент в държавните висши училища е 1300 лв. и тя в момента е с 50 лв. повече от заплатата на професор в БАН. "Вирусът на мизерията, който се засажда в БАН, е далеч по-опасен от коронавируса, защото той поразява не само служителя в БАН, а и цялото негово семейство", заяви проф. Мутафов.

С бюджета, който е определен за БАН за тази година, академията няма да може да оцелее, каза д-р Ива Дойчева, която е млад учен и е защитила своята дисертация. Дойчева подчерта, че около 80% от докторантите в БАН успешно са защитили своите докторантури.

Проф. Ива Угринова каза, че е изключително важно да се осъществи среща между ръководството на БАН, или на нейния председател, с правителството, а не само с ресорния министър акад. Николай Денков, с когото от БАН имат добра комуникация. "Трябва да се случат такива срещи преди да направим това, за което настояват нашите млади колеги: Да излезем на площада", заяви проф. Угринова. Тя коментира, че "когато БАН излезе на площада, обикновено правителството, което управлява, губи своето управление - по-скоро, или по-късно след нашия протест".

Проф. Угринова каза още, че не е вярно, че БАН не е реформирана и обясни, че от преди осем години в академията има система за оценяване на приноса на учените в науката. Разработихме и платформа, в която всеки учен въвежда постиженията си в рамките на една година и на тази база се получават т.нар. възнаграждения за свършената работа, обясни проф. Угринова.

Средната основна работна заплата в БАН сега е 850 лв., заявиха учените и съобщиха, че младите им колеги напускат заради ниското заплащане. Проф. Нели Косева - главен научен секретар на БАН, каза, че към декември 2020 г. учените под 40 години в Академията са били 614, а към декември 2021 г. те вече са 496. Общо учените в БАН към момента са около 2500, а проектите, които през 2020 г. са изпълнявани, са около 2000, съобщи проф. Косева.

Тя отбеляза, че с научната си експертиза учените от БАН подпомагат държавата и общините, като академията поддържа 14 мониторингови системи. Сред тях са системите за сеизмологията, за мониторинга на Черно море и на радиационния фон, БАН участва също във всички национални и в различни европейски научни инфраструктури.