Барак Обама сега е сам във Вашингтон

Докато бяхме погълнати от възходите и паденията в необичайната кандидатпрезидентска кампания в САЩ, Барак Обама тръгна на последното си пътуване в Азия като президент. Пряката цел на посещението му в Китай е да участва в среща на Г-20, но може би по-важната цел на визитата е да вдъхне живот на една от големите му идеи - завоят, преориентирането на американската политика към Азия (the Pivot to Asia). Това е действително важна политика, но Обама сега е единственият във Вашингтон, желаещ да я лансира.

Външната политика е затънала в моментни кризи - често предизвикани от провалени държави и групировки, прилагащи насилие. Но в крайна сметка, бъдещето се моделира от победителите, не от гръмогласни губещи. И когато днешните огнища на напрежение бъдат забравени, възходът на Азия ще остане доминантната тенденция на нашето време.

Тихият океан ще бъде арената, дефинираща 21 век. Според Световната банка само след десет години четири от петте най-големи икономики в света ще бъдат в Азиатско-тихоокеанския регион. САЩ ще успеят да наложат своя отпечатък върху 21 век само ако останат жизнена тихоокеанска сила.

Какъв трябва да бъде подходът на Вашингтон към този регион? Една основна задача очевидно е да попречи на Китай да доминира в него. Тази задача донякъде беше улеснена от неотдавнашните експанзионистични действия на Пекин, особено в Южнокитайско море. Те илюстрират предизвикателството, пред което е изправен Китай - възход във вакуум е невъзможен. Азия е пренаселен континент и всеки агресивен ход на Пекин предизвиква гневна реакция от съседи като Виетнам и Филипините. Индия, която се въздържаше от всякакви стъпки, които биха намекнали, че тя се сдружава с Америка срещу Китай, все пак пое в тази посока през последните седмици. Администрацията на Обама също така засили сътрудничеството в сигурността с редица традиционни съюзници като Япония, Австралия и Сингапур.

Целта на политиката на Вашингтон обаче не е сдържане. И не може да бъде. Китай не е Съветският съюз и представлява най-важният търговски партньор за всички азиатски страни. По-големият проект, пише Кърт Кембъл, кйто до 2013 г. беше най-висшия служител за Азия в Държавния департамент, в умната си книга "The Pivot", е "укрепването на системата на функциониране на Азия - сиреч сложните юридически, военни и практически регламенти, осигурили четири десетилетия на азиатски просперитет и сигурност". Това означава укрепване на свободата на корабоплаване, свободната търговия, многостранните организации и институции, прозрачността и отчетността и на такива дипломатически практики като мирно уреждане на споровето.

Кембъл отбелязва, че най-жизненоважно от всичко това точно сега е търговията. Транс-тихоокеанското партньорство (ТТП) е задължителното условие за завоя на Вашингтон към Азия, защото действа на толкова много нива едновременно - икономически, политически и стратегически. То засилва растежа, сплотява съюзите на САЩ, изпраща силно послание към Китай и най-вече пише правилата на 21 век по начини, които фундаментално са американски. Без него, очаквайте Китай да започне да пише тези правила по много различен начин.

И все пак споразумението е атакувано от всички страни в САЩ. Сенатор Бърни Сандърс и Доналд Тръмп са категорично против него. Хилари Клинтън и председателят на Камарата на представителите Пол Райън казаха, че то вече не отговаря на стандартите им, без да уточняват какви са те. Робърт Лорънс от Харвард отбеляза, че за работниците облагите от ТТП далеч надвишават загубите.

Мнението, често изразявано от Тръмп, че САЩ са губещи от търговските споразумения, може да бъде поддържано само от човек, който не знае нищо по темата. В действителност САЩ са страната с най-голям пазар. В резултат от това те разполагат с най-много лостове за влияние и (както често ми се оплакват чуждестранни представители) ги използват, искайки изключения и привилегии, които много малко други страни получават. ТТП не е по-различно. Азиатските държави направиха повечето отстъпки. И понеже пазарите им са по-затворени от този на САЩ, нетният резултат от споразумението ще бъде да се отворят повече.

Някой може да възрази, че Сандърс говори по убеждение, въпреки че е странно да слушаш идеалистът социалист яростно да отрича търговски политики, които са спасили от мизерията стотици милиони бедни хора по света. Що се отнася до Тръмп - кой знае в какво вярва той всъщност? Другите, най-вече Клинтън и Райън, безсрамно заемат позиции, които трябва да знаят, че са погрешни. Сега Републиканската партия се обърна на 180 градуса по две от ключовите си позиции - за имиграцията и търговията, превръщайки се от партия на отворената политика в партия, която иска стени и мита.

Със завоя към Азия Обама обслужва най-дълбоките и трайни интереси на САЩ. Но в това си начинание вече е сам във Вашингтон, който все повече е заливан от популизъм, протекционизъм и изолационизъм.

По БТА