Баският шантаж

Не е лесно да се обясни защо в един ъгъл на Европа, който се радва на свобода подобно на останалата част от континента и на по-голяма автономия от където и да било другаде в ЕС, тероризмът продължава да съществува. Още по-трудно е да се разбере обаче защо през последните 23 години част от баското общество гласуваше за политическа партия, съзнавайки напълно, че тя се прави, че не забелязва тероризма.

От 1979 г. насам - първо като Хери Батасуна, после като Еускал Перитариок и най-накрая като Батасуна - така наречената националистическа левица можеше да разчита на вариращата подкрепа на между 100 000 и 200 000 души при население от малко повече от 2 милиона. В същото време ЕТА, която е продукт на последните години на режима на Франко, не само продължи с атаките си по време на демокрацията, но на практика увеличи многократно броя на убийствата, извършени при диктаторския режим. Този факт, колкото шокиращ, толкова и парадоксален, смущава баското общество точно толкова, колкото и испанската демокрация.

Едно от обясненията е, че пред последните години на режима на Франко и началото на прехода към демокрация насилието на ЕТА започна да създава около себе си едно "общество в обществото". Батасуна, която тази седмица бе подложена на политическа и съдебна атака, не е нищо друго освен политическо и легално изражение на това "общество".

След възстановяването на демокрацията политически партии и институции изпробваха различни методи за решаване на проблема с баския тероризъм, които дадоха смесени или дори негативни резултати. През цялото това време спорът за това дали трябва да се започне диалог с терористите или те да се изолират, докато ЕТА не се откаже от насилието, продължаваше да се разгаря.

Този спор приключи с идването на власт на премиера Хосе Мария Аснар през 1996 година. Неговата стратегия бе да съсредоточи държавната сила върху ликвидирането на ЕТА. Антитерористичното споразумение, подписано от управляващата партия и опозицията в края на 2000 г., даде плодове миналия юни с т.нар. закон за политическите партии, който наказва предполагаемото съучастничество в тероризъм и разширява дефиницията за връзки с тероризма.

Баската националистическа партия и автономното баско правителство винаги са се отнасяли критично към стратегията на Аснар. Те настояват за диалог с радикалните националисти и се обявиха срещу забраната на Батасуна. Този сблъсък показва пропастта между Страната на баските и останалата част на Испания. От 1998 г. основните политически партии в Испания и националистите в баското правителство вървят в различни посоки. За конституционалистите предаването на властта в региона е достигнало своя апогей и в краен случай може да се нуждае само от малка допълнителна реформа. Баските сепаратисти от своя страна изготвиха стратегия за максимален суверенитет, която се опитва да превърна Страната на баските в самоуправляващ се регион с цел да създаде нов тип общност в рамките на ЕС.

Тази националистическа стратегия може да бъде жизнеспособна, само ако разчита на пряката или непряка подкрепа на радикални последователи на ЕТА. Фактът, че баски политици се присъединиха към целите на сепаратистката организация, показва конфронтацията между централните власти и автономното баско правителство, между конституционалисти и националисти.

Борбата срещу тероризма в Страната на баските породи едно състояние на безпокойство, която влоши ситуацията. Този страх демонстрира как тероризмът на практика е изнудил баското общество да му позволи определено ниво на безнаказаност.

Забраната на Батасуна няма прецедент и е трудно да се предвидят нейните последици. Надали обаче тя ще влоши сегашната ситуация. От 27 юни, когато законът за политическите партии влезе в сила с ясната и незабавна цел Батасуна да бъде забранена, Страната на баските преживя едно от най-спокойните си лета от години. Това се дължи на факта, че Батасуна се изолира сама. Това, че според допитванията повечето жители на Страната на баските се обявиха против забраната за разлика от останалата част на Испания, не означава, че хората са готови активно да демонстрират в подкрепа на партия, която повечето баски отхвърлят.

Все пак това "общество в обществото", което Батасуна представлява, не е периферна социална група, готова да премине в нелегалност. Една от най-специфичните и изненадващи аспекти на подкрепата, с който се ползва баският тероризъм е, че става дума за напълно интегрирана социална група, с нива на заетост, образование и благосъстояние доста над средното за региона.

Забраняването на Батасуна няма да накара националистическата левица да изчезне. По тази причина ние вероятно сме по-скоро в началото на поредното превъплъщение на радикалния национализъм, който определено ще участва под едно или друго име в местните избори през май следващата година, отколкото в началото на засилването на социалното и политическо напрежение в Страната на баските или в Испания.

---------------------------
* Кепа Аулестиа е политически коментатор и автор на книги за баското общество и политика. В миналото той e участвал активно в баската политика, а през 1975 г. е бил в затвора като член на ЕТА.

По БТА