Бави се финансирането на домашното кислородолечение от НЗОК

Бави се финансирането на домашното кислородолечение от НЗОК

Обещаното финансиране на кислородни апарати за домашно лечение от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се бави заради бюрокрация. От години пациентските организации и лекарите се борят кисолородолечението в домашни условия за пациенти с белодробни болести да се заплаща с обществени средства. От 1 юни тази година НЗОК трябваше да започне да заплаща кислородните апарати за домашна употреба за белодробно болните пациенти с хронична дихателна недостатъчност. Касата обаче още не го покрива, защото чака Експертният съвет по белодробни болести да даде критериите, по които на пациентите ще се отпускат кислородни концентратори, съобщи БНР.

До този момент българските пациенти сами си закупуват апаратите. Цените на стационарните апарати са между 1 800 и 2 500 лева, при преносимите - между 5 и 7 хиляди лева. Обичайно пациентите с напреднал стадий на белодробно заболяване са пенсионери и постоянно се организират дарителски кампании за такива апарати.

"В момента все още продължава процедурата по разписване на правилата от специализираната експертна комисия. Доколкото си спомням, преди близо две години същата тази година писа отново тези правила. И ми е странно, че се връщаме в абсолютно изходна позиция, а много от пациентите имат нужда от тези апарати", коментира пред БНР Наталия Маева, председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония.

Крайно време е българската здравна система да се погрижи за пациентите с дихателна недостатъчност, категорична е Маева. Всички пациенти, страдащи от редки заболявания на дихателната система, в един момент от живота си стигат до използването на кислородни концентратори по медицинско предписание, уточни тя.

В развитите страни, когато се установи, че пациентът е вече в такова състояние, той получава два апарата: стационарен - за домашна употреба и портативен, с който може да продължи да бъде активен.

"Българските пациенти за жалост остават изолирани. За да могат да живеят, те са "вързани" към апарата за домашна употреба. Този апарат тежи 20 кг", поясни Наталия Маева. Според нея употребата на портативни апарати е свързана и с по-дългото оставане на такива пациенти на пазара на труда. При апаратите за стационално домашно кислородолечение има и корупционен елемент, твърди Наталия Маева. Някои лекари издавали рецепти с логата на съответните фирми, които предлагат такива апарати, обясни тя.

Недоумение защо апаратите все още не се покриват от НЗОК изрази и пулмологът д-р Александър Симидчиев.

"Много дълги години се чака този процес", подчерта той. За определена група пациенти това е единственото, което може да им удължи живота", допълни специалистът. Кислородолечението е животоспасяваща терапия за пациентите с хронична обструктивна белодобна болест и за очакващите белодробна трансплантация. "Така че това е нещо, което е задължително да го имаме в здравната система. То е толкова неотложно, колкото и всички останали видове интервенции, които удължават живота", отбеляза Симидчиев.

Доц. Петкова от Експертния борд: Имаме воля да се случи 

Има политическа воля кислородотерапията да се поеме от Здравната каса, коментира доц. Диана Петкова, член на Националния експертен борд по белодробни болести и заместник- председател на Българското дружество по белодробни болести. По думите ѝ ние сме единствената страна в Европа, в която пациентите, които се нуждаят от такова лечение, нямат достъп до него, безплатно или частично реимбурсирано да получават кислород в домашни условия, изтъква Петкова. Според нея датата 1 юни не бива да бъде фиксирана като "случило ли се е това или не се е случило, а като една дата, която показва, че има изминат път", който скоро може би ще се увенчае с успех за пациентите. "Има воля на институциите, има работа на експертите и е въпрос на време - надявам се да е в рамките на тази календарна година, когато всичко ще се случи."

Само наличието на кислородни концентратори обаче не решава проблема, смята Диана Петкова.

"За тези пациенти трябва да има изработена стратегия и алгоритъм - не само за предписване на кислородолечението, а (за) проследяването, контрола на тези пациенти. Нека не забравяме че кислородът е не семо лекарство, а той, при липса на адекватен и компетентен контрол и управление на приложението му, много бързо може да доведе някои пациенти до смърт", предупреждава тя.

Споделяне

Още по темата

Още от България