Бедността може да роди ултрарадикални политически формации

34,3 на сто от най-бедния електорат би гласувал за БСП и за Коалиция за България, 23,6 на сто - за НДСВ, и 12,6 на сто - за СДС, сочат данни на Социалдемократическия институт и фондация "Фридрих Еберт". Те бяха съобщени днес на среща на социолозите с ръководството на БСП, където беше представено изследването на института "Социалната стратификация на българското общество - 2002 година".

Повече от половината бедни няма да гласуват, ако днес има парламентарни избори - 54% , приблизително такъв процент негласуващи има сред по-заможните български граждани- между 46 - 49%.

"Българското общество е необратимо разслоено на класи и няма реален политически проект, който да отговаря на тези нови реалности", смятат организаторите на изследването. Някои от тях дори считат, че по време на предстоящите местни избори, може да се затвърдят позициите на представителите на автентичните комунистически идеи, какъвто прецедент беше отчетен в Благоевград, със спечелването на кметския пост от Лазар Причкапов.

Данните за социалното положение на обществото са събрани на два етапа - през май и през август тази година, от 2325 лица над 18 години и от 965 деца. Деленето на хората става на базата на реално им потребление, като изследователите са ги питали дали купуват стоки от два вида "кошници". В едната влизат стоки и услуги за потребяване поне веднъж - обувки, блуза, книга, банани, шоколадови десерти и т.н.

Другата кошница събира стоки и услуги с отчет за потребяване поне 2 години - нов автомобил, недвижим имот, печка, фризер, телевизор, мебели, спестени пари, екскурзии в чужбина, почивка на море и т.н.

Най-общо анкетираните са групирани според количеството потребление от двете кошници в следните групи - "бедни", "оцеляващи", "удържащи" и "успяващи" към пазарната среда. В това разделение обаче не влизат най-бедните и най-богатите.

"Бедните" са 40%, според това изследване, "оцеляващите" са 24,5%, "удържащите" са 24,7% - като събрани и трите групи, правят общо 89,2%. "Успяващите" са едва 10,8% от анкетираните.

Хората с висше образование са най-многобройни в групата на "удържащите" - 39,9% и в групата на "успяващите" - 28,3%. В обратна зависимост са хората с основно и по-ниско образование - 70,6% от тях са част от "бедните".

49,8% от безработните са със средно образование, 43,4% са с основно и по-ниско, а с висше образование безработните са 6,8% от общия дял.

Изследването показва още, че за 2002 г. средно 20% от цялата храна, консумирана в страната, е собствено, домашно производство. 46% от домакинствата се отопляват с дърва, 23% с ток, 14% с въглища и 15% с парно и нафта. 1,2% не се отопляват, сочат данните.

53,4% от анкетираните отговарят, че не купуват дрехи и обувки втора употреба, но пък 46,6% купуват.

Средно за страната 15,1% от нуждаещите се от здравна помощ не са успели да стигнат до нея поради липса на средства. Даже и 59% от "успяващите" не можели да отидат на зъболекар, защото нямали средства. Едва 13 % от запитаните са ходили на почивка миналата година, докато 87% не са ходили с години, а 14% никога.

16% от "успяващите" смятат, че годините на социализъм са "напълно загубени и тежки за народа години", през които е имало "повече загуби, отколкото успехи". 28,9% от "успяващите" смятат, че е имало "както добро, така и лошо", а 21,3% дори виждат повече "постигнато, отколкото грешки".

42,2% от "бедните" и 39,6% от "оцеляващите" смятат, че в комунистическото минало е имало грешки, но постигнатото е повече. За 29,9% от "бедните" и 8,8% от "оцеляващите" годините комунизъм са "напълно успешни".

Запитани дали човек се чувства по-свободен сега, отколкото преди 10 ноември 1989 г., близо 8 % и от бедните, и заможните казват, че няма разлика. 54,6% от "бедните" обаче смятат, че "сега е по-лошо". Интересно е, че и 21% от "успяващите" също смятат, че сега е по-лошо по отношение на свободата, срещу 62,5%, които смятат че сега в обществото има повече свобода.

77,6% от бедните смятат, че е "недопустимо у нас да има много бедни и много богати", докато едва 11,3% смятат, че може да има.

46,1% от "бедните" считат, че "трябва да се национализират отново по-големите промишлени предприятия и банки", 13,9% от тази група смятат, че не трябва и 40% не могат да преценят. 63,9% от "бедните" искат национализация на капиталите на "всички забогатели през последните 12 години", 8% не искат, а 28,1% не могат да преценят.

81,8% от "бедните" твърдят, че "частниците се обогатяват за сметка на обикновените хора". 75,4% от "бедните" смятат, че обществото сега е по-нехуманно в сравнение с комунистическото.

"Имаме основания да смятаме, че страната е влязла в качествено нов етап в своето развитие - безкласовото общество се е превърнало в класово", каза социологът Андрей Райчев.

"Българският беден е нов беден, той има спомен за друго време и затова е много по-радикален", каза Кольо Колев. Според него има реална опасност от поява на ултрарадикални политически формации. В тази посока местните избори могат да донесат доста изненади, смята социологът.

"Има опасност от поява на харизматични личности", смята Андрей Райчев. Според него досега левицата е печелила избори само на едро, а не за конкретни решения. "Една нова левица трябва да се обърне към младежта, образованието и шансовете, които могат да се дадат на младите хора", смята Андрей Бунджулов. Според него предизвикателството пред левицата е да се спасят децата и младите от онаследяване на бедността.

"Сега живеем след краха не на комунистическата, а на либералната утопия", каза Бунджулов. По думите му НДСВ е кулминацията на краха на либералната утопия.