Белгийски учен: Безотговорно е демокрацията да бъде ограничавана до изборите

Допитването до гражданите само чрез избори е примитивно и е напълно безотговорно демокрацията да бъде свеждана само до избори. Това заявява белгийският автор Давид ван Рейбрук, носител на множество международни отличия за историческите и академичните си трудове, в новата си книга "Против изборите", ца която съобщава БТА в кореспонденция от Брюксел.

Авторът защитава идеята за повече представителност на гражданите в управлението и критикува настоящия демократичен модел, който според него започва да се изчерпва.

Ван Рейбрук подкрепя идеята законодателната власт да бъде разпределена между избрани и определени чрез жребий депутати. По неговите думи така ще се стигне до истински обмен на мнения за ръководенето на държавата, като същевременно определените чрез жребий няма да бъдат изкушени от постъпки, осигуряващи им следващ мандат.

Трябва да бъдем срещу изборите, ако демокрацията се свежда само до тях, коментира авторът. Според него принципът "един човек - един глас" е отживелица от началото на ХХ век и може да бъде заменен от възможността всеки да може бъде определен чрез жребий за участие в държавното управление (но не и в изпълнителната власт).

С демокрацията става нещо странно - всеки заявява, че се стреми към нея, но никой не вярва в нея, коментира авторът в първото изречение от своята книга. Той се позовава на международни статистически изследвания, които показват, че от десетина години се наблюдава постоянен спад в доверието на европейците към демократичните институции. Хората се чувстват все по-слабо представени, а партиите, макар и с малки изключения, не слушат гражданите, добавя той.

Авторът отбелязва, че Фейсбук и Туитър са се превърнали в платформи за израз на граждански позиции, но същевременно в политически план хората получават думата едва веднъж на няколко години, на поредните избори. Ван Рейбрук дава пример с Исландия и Ирландия като първите европейски държави, които са предприели стъпки за промяна на установения демократичен модел. Например в Ирландия 33-ма избрани и 66 определени чрез жребий граждани обсъждат промени в текстове от конституцията, включително по отношение на гей браковете.

Ван Рейбрук посочва като пример и Белгия, която изживя най-трайната си политическа криза с липсата на редовно правителство в продължение на 541 дни. Кризата показа, че проблемът не е самата Белгия, а демократичното ѝ съществувание, особено нейната избирателна система, достигнахме прага на нейните възможности, коментира той.

Авторът разказва, че най-голямото откритие за него е било да разбере, че изборите са били въведени в края на XVIII век, не за да разширят демокрацията, а за да я ограничат. Целта е била наследствената аристокрация да бъде заменена с аристокрация на избраните. Буржоазията отнема демокрацията със средството на изборите, обобщава той.

Споделяне
Още от Европа

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?