Берлин лавира по иракския въпрос

Германският канцлер Герхард Шрьодер държи на обещанието, което даде по време на предизборната кампания, а именно че Федералната република няма да участва във военна операция срещу Ирак. Тези дни Шрьодер за пореден път категорично изключи вероятността за участие на Бундесвера. Два месеца след парламентарните избори остава непроменен основният елемент на иракската политика на Берлин, която се свежда до самоизолация. Извън този елемент обаче червено-зелената коалиция се опитва да не гневи още повече САЩ, като в същото време се старае да остане вярна на собствената си позиция.

На практика това се свежда до игра на криеница. Тя потвърждава създалото се впечатление, че червено-зелената коалиция не е готова да води решителна и праволинейна външна политика. Дори начинът, по който Берлин официално потвърди, че Вашингтон го е помолил за подкрепа в случай на война, така както помоли и други държави, напомняше по-скоро за лавиране. Външното министерство и министерството на отбраната съобщиха, че проучват запитването, без обаче да назоват подробности. Шрьодер заяви само, че американските въоръжени сили ще могат да използват своите бази в Германия. На германска територия се намират главната квартира на американските въоръжени сили в Европа и много важни при евентуална война летища.

Министърът на отбраната Щрук каза, че ще информира фракциите в Бундестага за американските искания. Същевременно публично се обсъжда въпросът дали при евентуална военна операция на САЩ срещу Багдад без мандат на ООН или на НАТО Федералната република би могла да ограничи ползването на военните бази.Съществуващите договори наистина позволяват най-различно юридическо тълкуване, няма съмнение обаче, че подобна стъпка би имала много сериозни политически последици.

Не е ясна степента на готовност на федералното правителство да окаже успоредно с тъй наречена пасивна подкрепа и активна подкрепа. Вниманието е насочено главно към шестте бронирани машини Фукс за радиационно, химическо и биологично разузнаване, които бяха разположени в Кувейт след терористичните нападения срещу САЩ.

След като политици от ГСДП заявиха, че бронираните машини ще се използват при евентуално химическо нападение на Ирак срещу американски войници, Щрук каза, че споменатата техника може да се ползва само в рамките на антитерористичната операция Трайна свобода. Той допълни, че по-голямата част от екипажа на бронираните машини Фукс се намирала в Германия. По време на предизборната кампания червено-зелената коалиция бе създала впечатлението, че при евентуална война техниката ще бъде изтеглена от Кувейт.

След няколко нееднозначни опровержения министерството на отбраната извести, че Израел може да закупи излишните системи Пейтриът, с които разполага Федералната република. То уточни, че запитването е направено още преди две години и неотдавна е било повторено. Правителството дава знак за съгласие и в същото време не се ангажира с конкретно становище. Впрочем Берлин едва ли ще може да отклони израелското искане, още повече че през 1991 г. правителството на Кол предостави на Израел системи Пейтриът. За да не разгневи фракцията на пацифистите, червено-зелената коалиция се опитва да лавира колкото е възможно повече и по този въпрос. Макар че германският парламент участва при вземането на повечето решения, свързани с изпращането на войници, всички щекотливи мисии са обвити в тайнственост. Обществеността изобщо не е информирана за участието на германските командоси в Афганистан.

Впрочем дори опозицията не играе особено конструктивна роля. ХДС и ХСС се ограничават с критика и нападки по адрес на Шрьодер и твърдят, че се е отметнал от първоначалното си становище за участие на Германия в евентуална операция срещу Багдад.

Още по време на предизборната кампания опозиционният блок не зае недвусмислено позиция по иракския въпрос. Щойбер критикуваше изолационизма на Шрьодер, и в същото време уверяваше избирателите, че самият той е против евентуално германско участие във войната.

По БТА