Без писмено съгласие личните данни се събират незаконно

43 нарушения, свързани с достъпа до лични данни, са регистрирани в рамките на кампанията за разясняване на Закона за защита на личните данни(ЗЗДЛ). Това съобщи Фани Давидова от Програма Достъп до информация - организатор на кампанията, протекла в рамките на 10 месеца - от началото на януари до ноември тази година.

Над двете права, които у нас вече са уредени със закон - на достъп до информация и на защита на личните данни, е надвиснала една голяма сянка: на секретността, чиито контури се крият под формата на Закона за защита на класифицирана информация. Това заяви на дискусия за проблемите, свързани със защитата на личните данни Александър Кашъмов, юрист в Програма Достъп до информация.

В рамките на кампанията за разясняване на закона е било заведено дело за отказ на достъп до лични данни от бившия служител на МВР Иван Йончев. След пенсионирането му, той е поискал справка от ведомството за данните, които се съхраняват в архивите на вътрешното министерство за него. Тази информация му е била отказана с мотива, че е класифицирана. Първото заседание по делото е насрочено за 28 октомври в Софийски градски съд.

Обобщавайки резултатите от кампанията Давидова посочи, че най-масовото нарушение на закона е на изискването за писмено съгласие за събиране на лични данни, заложено в чл. 19.

"Най-често става така, че когато ни поискат данните, ние си ги даваме. Ако все пак ни стане интересно за какво са необходими и какво ще се прави с тях, най-малкото, което можем да направим, е да пуснем заявление за справка в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) дали въпросната институция е регистрирана като администратор", заяви Давидова. По думите и обаче малко хора биха направили това и за пореден път се оказва, че "традицията на стереотипите е много по-силна от изискванията на закона".

Според участниците във кампанията са наложителни законодателните промени. Публичните фигури трябва да се ползват с по-голяма откритост в личните си данни, смятат също експертите.

Давидова посочи, че това е поредният закон, в който няма никаква предварителна оценка на законодателството и разпоредбите му. Като пример за недомислия, въведени и с новоприети закони, освен в този за личните данни, Давидова посочи Закона за пчеларството. "В него всеки пчелар е задължен да изпише ЕГН-то си върху кошера...", посочи юристката.

За десетте месеца са постъпили и 10 жалби до Комисията във връзка с предоставянето или събирането на лични данни. Мария Тодорова от КЗЛД информира, че в комисията до този момент са постъпили около 40 хиляди заявления на физически и юридически лица за регистриране като администратори на лични данни. От тях около 22 000 са получили входящи номера, а 8 хиляди вече са регистрирани. Срокът за регистрация на администратори изтича в края на тази година. От комисията обясниха още, че законът не е съобразен с технологичните ѝ възможности за регистрация на всички администратори на лични данни в страната.

Избирателните секции според ЗЗЛД не са администратори на лични данни, а само обработват такива данни, затова не трябва да бъдат регистрирани, посочи Красимир Димитров от КЗЛД. Дирекция ГРАО е една от организациите, които вече е подала заявление до КЗЛД за регистриране като администратор на лични данни, съобщи Мария Тодорова.

Снежанка Георгиева от дирекция ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството информира, че съществуват механизми за защита от злоупотреби при търсенето на информация чрез Интернет в базата данни на дирекцията.

До 2001 г. практиката е била да се обявяват всички данни за лицата в предварителните списъци, освен това срещу заплащане, копия от тези списъци е можело да се предоставят на политическите партии. (В новия Закон за изборите това е отменено.) От 2001 г. у нас се отпечатват два типа списъци: за самия изборен ден с всички лични данни, и за предварителното обявяване (става дума за списъците, които в най-общия случай висят по бакалии и сладкарници) с минималните данни - име, адрес и дата на раждане.

Практиката е различна, но в повечето европейски страни тези списъци не висят по витрини и дувари, а са в съответната община, където може да се направи проверка на място.

Според г-жа Георгиева рискът от злоупотреба с данни на починали вече е сведен до минимум, или може да стане само с пълното съгласие на поне двама от членовете на избирателната комисия. Тя обяви, че днес в 4 часа приключва отпечатването на списъците и от утре се предават в областните управи.