Без промени в съдебната система забравете за членство през 2007

Европейският комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген заяви, че България и Румъния могат да имат проблеми с приемането през 2007 година, ако не извършат необходимите реформи в съдебната система. В разговор с журналисти от Би Би Си в Брюксел той каза, че не очаква от двете страни да имат съвършена административна система, но те трябва да докажат, че изпълняват критериите от Копенхаген.

Европейският комисар по разширяването каза, че не очаква съвършена съдебна система от България и Румъния, тъй като Европейският съюз продължава да помага дори на сегашните страни-членки да развиват своята административна структура.

По думите на Ферхойген, той не може да вини България и Румъния за това, че са започнали реформите от много ниско равнище и доста късно в сравнение с останалите държави, които ще бъдат приети на първи май тази година. В същото време той категорично заяви, че ако промените в съдебната система не бъдат извършени, както Румъния, така и България ще имат проблеми, което в прав текст означава, че те могат да не бъдат приети в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.

Всяка страна трябва да убеди Европейската комисия, че изпълнява критериите от Копенхаген, заяви Ферхойген и добави, че няма да бъдат правени политически компромиси. На въпрос дали времето до края на 2006 не е твърде малко за осъществяване на реформите в България, той каза, че това е достатъчно дълъг период и двете държави имат време да направят исканите промени, за да бъдат приети за членове.

Българските политици нямат единно становище как да довършат реформите

Първите по-сериозни промени в съдебната система в България бяха направени миналата година чрез промени в конституцията, които ограничиха имунитета, конкретизираха несменяемостта и въведоха мандатност за всички административни нива на магистратите. След дълго протакане, през септември депутатите почти ударно гласуваха поправките, пришпорени от недвусмисленото предупреждение на Ферхойген, че без тях България няма да получи 1 януари 2007 г. като дата за присъединяването си. До края на 2003-та парламентът трябваше да приеме и поправките в Закона за съдебната власт, чрез който конституционните изменения да се въведат в действие. Два месеца и половина по-късно това още не е станало, промените в закона тази седмица тепърва влизат на първо четене в пленарна зала.

Ферхойген изрази разочарование от факта, че правителствата на страните-членки са направили твърде малко, за да разяснят сегашното разширяване на ЕС, което е събудило редица страхове у техните граждани. Става дума за имиграцията, движението на хора, бюджета и други проблеми. Както каза еврокомисарят обаче, тези опасения в действителност нямат нищо общо с разширяването. Те са резултат от падането на "желязната завеса" през 1989 г. Ето защо, според Гюнтер Ферхойген, разширяването на съюза е решение на тези проблеми, а не причина.

По-сериозният проблем е с едно от основните изисквания на ЕС към българската съдебна система, което още не е изпълнено - преминаването на разследването към изпълнителната власт, за да се повиши неговата ефективност.

Миналата седмица шефката на временната комисия за промени в конституцията Камелия Касабова заяви, че според решението на Конституционния съд от 2002 г., прехвърлянето на следствието от съдебната към изпълнителната власт може да стане само чрез Велико Народно събрание. От двайсетина дни депутатите вече водят "политически" спор дали и кога да се свика ВНС. НДСВ предлага това да стане в средата на 2005-та, след изтичането на редовния парламентарен мандат. Според дясната опозиция няма пречка сегашният парламент да се разпусне по-рано, а левицата, сочена за победител на следващите избори, е категоричен противник на ВНС и по-сериозни промени в конституцията. Близка до БСП е и позицията на ДПС.

Членството на България в ЕС няма да бъде забавено, ако промените в конституцията се направят през втората половина на 2005 г., след нормални парламентарни избори през юни, коментира евроминистърът и главен преговарящ Меглена Кунева пред Би Ти Ви.

Още преди да стане известно изявлението на Ферхойген, Кунева допусна и възможността промените в досъдебното производство да станат без намеса в конституцията, а чрез закон, на база на първично законодателство.

В министерството на правосъдието се работи по идеята за прехвърляне на функции на следствието към дознателския апарат на МВР, без да се мести самата структура от съдебната власт. Идеята е функциите на следствието да се редуцират до дела, свързани със шпионаж, вредителство, тоест със сигурността на държавата и престъпления, извършени от хора с имунитет. Всички други наказателни дела ще се прехвърлят за разследване от дознателския апарат в МВР, в който през 2004 г. е планирано да бъдат назначени 1200 дознатели.

Напълно реалистично е до януари 2007 г. да осъществим необходимите реформи в съдебната система, коментира пред Mediapool шефката на парламентарната правна комисия Анелия Мингова. Съдебната реформа върви успешно - законът за съдебната власт скоро ще бъде приет, паралелно вървят и промените в другите закони, допълни оптимистично тя въпреки закъснението, с което се движат депутатите.

Мингова не се ангажира с категоричен отговор трябва ли да се свика Велико Народно събрание, за да се уреди проблема със следствието. "Това е изискване, на което тепърва трябва да бъде намерен законодателния вид, на този етап е само една проекция", каза тя.

"Сигурно е прав г-н Ферхойген, но съдебната реформа изцяло зависи от законодателната власт. От наша страна ще имат пълна подкрепа, желая им успех", бе лаконичният коментар на председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров, известен с категоричното си становище против преместването на следствието на подчинение на МВР.

Разногласията в ЕС по бюджета могат да провалят срока за приключване на преговорите с България

Пред Би Би Си еврокомисарят Гюнтер Ферхойген изрази и съмнение, че преговорите за бюджетната рамка за България ще могат да бъдат завършени до края на лятото, тъй като страните-членки все още не са отговорили на предложенията за нов бюджет на съюза за периода 2007 - 2013 година. В съответствие с тези предложения България и Румъния трябва да получат около 9 милиарда евро предприсъединителни фондове.

Приключването на преговорите с ЕС до края на мандата на тази Еврокомисия - тоест най-късно до септември т.г., е една от стратегическите цели на българското правителство. Освен притесненията, че ще се загуби време около сформирането на новата Еврокомисия, основният проблем е, че при този вариант България ще трябва да преговаря не със сегашните 15, а вече с 25 страни - членки, което със сигурност ще удължи процеса. При това става дума за най-тежките преговори, по финансовите глави.

Планът ни налага България да приключи преговорите с ЕС тази година и в началото на следващата да подпише договора за присъединяване, иначе поставяме пред опасност целия процес, отбеляза днес главният преговарящ Меглена Кунева.