Без владика може, без вяра и пастир - не

В продължение на цяло десетилетие обяснението на българската църковна криза със злата воля на политиката и политиците бе изключително удобен смокинов лист, прикриващ дълбоката вътрешна криза на институцията Българска православна църква. Днес смокиновият лист е вече паднал. СДС - "източникът на разкола" - се извини за намесата си в църковните дела и припозна съществуващото ръководство на БПЦ като единствено легитимно, въпреки отвращението, което официалният синод предизвиква сред по-голямата част последователни симпатизанти на синята партия. Управляващото НДСВ пък прие закон, връщащ на патриарх Максим не само монопола на представителство върху православното вероизповедание в България и върху църковните имоти (понастоящем разделени между двата синида), но и привилигирования статут на БПЦ спрямо останалите деноминации, предвиден от Търновската конституция.

На фона на толкова добри за синода на дядо Максим новини, човек би помислил, че за Църквата започват времена на възход, на възраждане на духовната ѝ мисия в изтерзаното от кризи българско общество. Уви, лъже се този, който го очаква! Два скандални случая от последните дни болезнено демонстрират жалкия статут, до който са се принизили (поне част) от синодалните старци, отговорни за днешния и утрешния ден на православието в България.

В Истанбул бе насилствено пенсиониран, за да не бъде открито изхвърленq свещеникът на българската общност, служител в желязната църква "Свети Стефан" отец Константин Костов. Неговото провинение е само едно -

отказва да служи на гръцки език

в храма на Българския Великден, в храма, от където тръгна мощната вълна на българското духовно и национално освобождение на Възкресение Христово 1860 г. Турските власти също категорично подкрепят правото на българската църковна общност да бъде независима от Фенер. Българите в Истанбул са категорични в отсояването на правата си и на статута на своя свещеник. Това, което вселенския патриарх Вартоломей не може да постигне с обединените усилия на Фенер, го постигна в сътрудничество с… БПЦ начело с патриарх Максим. Българският синод уволни отец. Константин Костов, българският синод възстанови гръцкоезичното служение в "Свети Стефан" след 133 години българска църковна свобода.

И чудно ли е това позорно предателство на официалния български синод, който след половин столетие "равнис по Москва" заедно с българската комунистическа върхушка, и днес продължава да поддаква на Руската православна църква по всички въпроси не само от духовно, но и от геополитическо естество? През Възраждането българският народ нямаше държава, но имаше сърцати пастири, които не се уплашиха от Фенер, от заточения и саморазправи, игнорираха гнева на руския посланик при Портата граф Игнатиев, подкрепил изцяло Фенер в спора с българите. Днес България има държавност, но няма пастири. Позорното отстраняване на свещеник Константин Костов от служение в "Свети Стефан" е акт, достоен за слуги, а не за духовни водачи.

Безпомощни ли са българските архиереи да наложат волята си? Зависи, зависи… Когато трябва да наложат воля в защита на българското национално достойнство, види се, са безпомощни. Когато обаче трябва да задоволят на дребно тщеславието и самолюбието си, да погъделичкат суетата и властолюбието си, стават могъщи и безкомпромисни. Както показва

скандалното самоуправство на Варненския владика Кирил

със съдбата на повереното му свещенство. Преди седмица светиня му немилостиво изгони от храма "Свети Атанасий" във Варна свещеник Любомир Попов. В какво се бе провинил отецът пред владиката…?

Отец Попов е сред най-уважаваните личности в града. Той е Духовник с главна буква. Възстановил богослужението в храма "Свети Атанасий", който десетилетия е бил музей. Неговите служби събират хора от целия град. Лекции, духовни семинари, неделно училище за деца и младежи са само част от неуморната дейност на пастира Любомир Попов. С волни пожертвувания на граждани отец Попов изгражда нова камбанария на храма.

Всичко това не се харесва на дядо владика. Светиня му не е силен в ежедневното тихо служение. Тегли го, неудържимо го тегли към пищния светски живот на "силните на деня".

Без него не минава мероприятие на "Мултигруп"

или друга голяма групировка във Варна и курортите на север от града. Освещавайки поредния мулти-обект сред светски шум, софри и луксозни тоалети, владиката на "варненския елит" щастливо размахва кандилницата и щедро благославя с шуменски акцент: "Айде-е-е, догодина още повече ешмедемета и още повече каймета…" (Горната "света благословия" бе излъчена и по БНТ като важна новина за деня…) Какво общо може да има между духовния травестит Кирил, служителя на Бога и Мамона, и смирения свещеник Любомир Попов, избрал съдбата на служител на обикновените хора в града?

Първият акт на непоносимост от страна на недостойния архиерей е отстраняването на отец Попов от поста протосингел на Варненската митрополия. Дали сам е разбрал владиката, или някой му е подшушнал, че редом до истинския Божи служител още по-ярко се откроява осанката му на духовен Квазимодо, недостоен парий, кацнал на митрополитския трон с благословията на безбожната власт преди 1989 г.? Останал редови свещеник, отец Попов продължава мисията си в "Свети Атанасий". Продължава мисията си на мулташки шут и владиката Кирил. И ето идва формалният повод за окончателна разправа с достойния служител на църквата - обвинен в "неспазване на чинопочитанието" отец Попов е низвергнат от храма "Св. Атанасий" и изпратен да служи в друга църква в края на града. Е, не е беда това - Бог е навсякъде. Но хората, които идват в църквата при отец Попов не искат да се разделят с него. Не искат да се подчинят на произвола на недостойния архиерей. Разбира се, дребното човече Кирил не откликва на молбите на паството от "Св. Атанасий". Колкото повече го молят, толкова повече се циментира инатът му да демонстрира колко е велик, как може да се разпорежда с живота на своите служители и техните енориаши.

Тази неприлична история очевидно ще свърши дотук. Човек трябва да е много наивен за да предположи, че синодалните старци ще опънат юздите на развилнелия се техен събрат Кирил и ще откликнат на молбите на стотици, хиляди вярващи от Варна за възстановяване на отец Попов в неговия храм.

Но проблемите на Вярата и на Църквата не може повече да бъдат поверявани на тези малка групичка от архиереи, наследени от времето на официалното безбожие в България. Ако българската общественост не е в състояние да наложи промяна в официалната църква, която да съответства на българското национално достойнство и на десет вековната духовна традиция на християнството в България, то тогава вярващите имат право да изберат свои духовни водачи, от които да не се срамуват. За мен като православен християнин е важно да имам пастири като отец Константин Костов и отец Любомир Попов. Владиката Кирил с облекчение го харизвам на ползу на мулташките купони, на "ешмедеметата и кайметата"…