Безплодни дипломатически совалки за примирие в Украйна (обновена)

Трима световни лидери - израелският премиер Нафтали Бенет, както и президентите на Турция - Реджеп Ердоган, и на Франция - Еманюел Макрон, не успяха да убедят Владимир Путин да постави по-реалистични условия за сключването на примирие в Украйна. Това стана ясно след поредица от дипломатически совалки в неделя. Путин продължава да твърди, че стартиралите преговори се ползват от Украйна само за прегрупиране, а спирането на неговата "специална военна операция" е възможно "само ако Киев прекрати военните действия и изпълни добре познатите изисквания на Русия".

Руският президент Владимир Путин и израелският премиер Нафтали Бенет са обсъдили снощи на среща в Москва ситуацията в Украйна и бъдещето на ядрената сделка с Иран, предаде БНР.

Това е първата визита на чуждестранен лидер в Москва след началото на руската агресия в Украйна. По-рано Киев поиска Бенет за посредник в отношенията с Русия.

Срещата между двамата лидери е продължила около три часа в събота вечерта, съобщават руските медии, като се позовават на вестник "Джерусалем пост". Информацията от пресслужбата на Кремъл е повече от лаконична, коментира БНР, и в нея се посочва, че "по време на преговорите са се обсъждали различни аспекти на ситуацията в Украйна в контекста на специалната военна операция на Русия за защита на Донбас".

От началото на войната в Украйна Путин и Бенет са разговаряли по телефона два пъти. На 27 февруари израелският премиер е предложил посредническите си услуги за прекратяването на военните действия, а на 2 март е изказал някои съображения по украинската тематика с оглед на състоялите се в последно време негови контакти с лидерите на редица държави.

Досега Нафтали Бенет не се е присъединил към международното осъждане на руската инвазия в Украйна, която започна на 24 февруари. Той многократно подчертава силните връзки, които обединяват Израел с Москва и Киев. Поради тази близост с двете воюващи страни Израел предложи да посредничи, а предложението беше подкрепено и от украински официални лица.

Веднага след срещата си с Путин Бенет пристигна в Берлин и се срещна с германския канцлер Олаф Шолц. По пътя той е разговарял по телефона и с украинския президент Володимир Зеленски.

Визитата на израелския премиер в Берлин е била спонтанна и организирана в последните часове преди пристигането му.

Срещата на Бенет с Шолц е втора за тази седмица, след като германският канцлер посети Тел Авив. И двамата са се договорили да останат в директен контакт, а общата им цел е бърз край на войната в Украйна.

В неделя се състоя и телефонен разговор на Владимир Путин с турския президент Реджеп Ердоган.

Ердоган е предложил двамата с Путин да работят заедно, за да проправят пътя към мира в Украйна. "Президентът Ердоган каза, че спешното примирие ще даде възможност за решаване на хуманитарните проблеми в региона, както и за търсене на политическо решение. Той повтори призива си: "Нека заедно проправим пътя към мира", заявиха от офиса на турския президент.

Ердоган също така е посочил необходимостта от отваряне на хуманитарни коридори и подписване на мирен договор за Украйна. Освен това турският президент обяви намерението си да продължи контактите с украинската страна и с други страни относно ситуацията в Украйна и "усилията за провеждане на обширни преговори", се казва в изявлението.

От руска страна бе съобщено, че Путин е изразил готовност за диалог с украинските власти и с чуждестранните партньори за разрешаване на конфликта, но само ако "Киев прекрати военните действия".

"В същото време беше обърнато внимание на безполезността на всякакви опити за проточване на преговорния процес, който се използва от украинските сили за сигурност за прегрупиране на своите сили и средства. В тази връзка беше подчертано, че спирането на спецоперацията е възможна само ако Киев прекрати военните действия и изпълни добре познатите изисквания на Русия", съобщиха от Кремъл.

Путин е изразил надежда, че по време на планирания за понеделник трети кръг на мирните преговори делегацията на Украйна ще подходи по-конструктивно и изцяло ще отчете създалата се реалност.

Руският лидер се е ангажирал да направи всичко необходимо за безопасното евакуиране на турските граждани от районите на бойните действия.

Междувременно руски източници съобщиха, че президентът Владимир Путин е провел разговор и с френския лидер Еманюел Макрон. Според съобщението на Кремъл за разговора Путин е казал, че украинските сили не са допуснали евакуацията на мирни жители и чужденци от Мариупол и Волноваха въпреки договореностите от последните дни. "Президентът на Франция отново беше поканен да работи активно с властите в Киев, за да се съобразят с нормите на международното хуманитарно право", гласи съобщението на Кремъл.

Макрон е призовал Путин да сложи край на руските военни операции в Украйна и да гарантира защитата и сигурността на украинските ядрени обекти, се допълва в съобщението на френското президентство относно телефонния разговор между двамата лидери, предаде Ройтерс. Путин е заявил, че неговата кампания в Украйна върви по план и няма да спре, докато Киев не преустанови сраженията, допълва агенцията.

Руският президент е отрекъл в разговора с Макрон, че неговата армия взима на прицел цивилни, се допълва в съобщението на Елисейския дворец, предаде Франс прес. Руският президент е казал, че украинците носят отговорността за това населението в обкръжените градове да ги напусне. На това френският президент е отговорил, че армията, която атакува в Украйна, е руската армия и че няма основание да се смята, че украинските сили излагат живота на цивилни в опасност, допълва източник от Елисейския дворец относно съдържанието на разговора.

По време на разговора Путин е заявил пред Макрон, че ще постигне целите си в Украйна, били то чрез преговори, било то чрез война, посочва Елисейският дворец, предаде Франс прес.

На Макрон Путин му се е сторил много решен да постигне целите си, които според Путин са денацификация и неутралитет на Украйна, както и признаването на независимостта на Крим и на Донбас - изисквания, които, според Париж, са неприемливи за украинците, посочва Елисейският дворец.

В същото време американският държавен секретар Антъни Блинкен отиде в Молдова. От Кишинев той потвърди, че се обсъжда дали Полша да предостави на Украйна бойни самолети.

"Сега разглеждаме активно въпроса за самолетите, които Полша може да предостави на Украйна, и разглеждаме как бихме могли да осигурим попълнения, ако Полша реши да изпрати тези самолети", каза Блинкен.

Според "Файненшъл таймс" Полша може да получи американски F-16 в замяна на самолетите, които ще изпрати на Украйна. Възникват обаче въпросите как може да бъде извършено самото прехвърляне и дали руският президент Владимир Путин няма да разтълкува това действие като фактическо влизане на НАТО в конфликта срещу Русия.

От своя страна британският премиер Борис Джонсън представи план от шест точки за противодействие на руската военна инвазия в Украйна, предаде Би Би Си:

• Създаване на "международна хуманитарна коалиция" за помощ на Украйна;
• Украйна да бъде подпомогната в "усилията ѝ по обезпечаване на собствени отбранителни възможности";
• Многократно да се засили икономическият натиск срещу Русия;
• Международната общност е длъжна да не допуска "пълзяща нормализация" на руските действия в Украйна;
• Дипломатически усилия по приключване на военните действия в Украйна да се предприемат само с пълното участие на законното правителство на страната;
• Незабавни действия сред страните от НАТО за засилване на отбранителните им способности.

В понеделник Борис Джонсон ще обсъди този план с премиерите на Канада и Нидерландия, които ще посетят Лондон, а във вторник Джонсън ще приеме лидерите на страните от "Вишеградската четверка": Чехия, Унгария, Полша и Словакия.

Британският вицепремиер Доминик Рааб пък заяви пред Скай Нюз, че конфликтът в Украйна може да продължи месеци, дори години. Той добави, че международните съюзници трябва да демонстрират "стратегическа издръжливост", за да е сигурно, че руският президент Владимир Путин ще се провали.

Рааб каза още, че приказките за нараснала опасност от това Русия да използва ядрено оръжие при нашествието си в Украйна са опасна политическа риторика. Рааб каза, че изказванията на Путин за нарасналата ядрена заплаха са "реторика на ръба" и добави, че това е отклоняване на вниманието от истинските проблеми, а именно - незаконното нахлуване в Украйна, което не върви по план.