Безработицата в новите членки на ЕС расте

България и балтийските страни са в групата с най-висок процент на безработица от държавите в Европейския съюз. Това сочи анализ за развитието на трудовите пазари в новите членки на ЕС, цитиран от радио "Дойче веле". Документът е изготвен от Виенския институт за международни икономически изследвания. В него България е приравнена като членка на Евросъюза.

За разлика от първоначалните страни-членки на ЕС, в които заетостта на работната ръка се увеличи през последното десетилетие, в новоприсъединилите се държави тя намалява прогресивно, пише в анализа.

Различия се забелязват и в равнището на заетостта между двата пола. В новите страни-членки работещите жени са над средното равнище от това в ЕС. Мъжката заетост обаче е по-ниска. Безработицата при най-младите и най-възрастните е по-висока в новите страни-членки. Младите хора без работа са два пъти повече, отколкото в първоначалните страни-членки. Като цяло безработицата в новите страни-членки е почти двойно по-висока отколкото в ЕС.

Във втората част на изследването авторите обръщат внимание на заетостта по сектори в новите страни-членки. В сферата на услугите заетостта все още е много по-ниска, отколкото в останалите европейски страни. Единствено в областта на пазарните услуги се забелязва подобрение с известен спад в транспортния и в телекомуникационния сектор.

Като цяло новите страни имат добре развита индустрия. От друга страна, има и все още много хора, работещи в земеделието - в България 25 процента. Като цяло заетостта в областта на туризма е по-ниска, само в България равнището е по-високо от средното в ЕС.

Заетостта във финансовия отрасъл стагнира през последните години. Това Виенският институт характеризира с премахването на работни места в банковия сектор, но разкриване на нови в застрахователното и пенсионното дело. На последно място в проучването на Института за международни икономически изследвания става дума за връзката между образователното равнище и трудовата заетост.

Безработицата при висшистите в новите страни-членки е сравнима с тази в стария ЕС, докато незаетостта на хората с ниско образование е стряскащо висока в новите страни членки. Основна причина за това е свиването в земеделския сектор, в който са заети по-голяма част от хората с ниско образование. В заключение авторите на анализа констатират наличието на тенденция към повишаване на образователното равнище на трудовата сила. Проблемът е, че търсенето на работна ръка не се променя със същото темпо, вследствие на което ситуацията в сферата на ниско платения труд се влошава все повече.