Биляна Плавшич ще бъде свидетел по дело за геноцид

Биляна Плавшич в един и същи ден ще чуе присъдата си и ще свидетелства срещу друг обвиняем. Това не е решение, а заповед на Хагския съд. Тя позволява да се предположи, че впоследствие Плавшич ще бъде задължена да свидетелства и срещу Слободан Милошевич.

Бившата президентка на босненските сърби е обвинена в извършване на престъпления срещу човечеството и е първият високопоставен обвиняем, пледирал "виновен". Въпреки че призова всички военнопрестъпници на бивша Югославия да се покаят като нея самата, Плавшич нееднократно заяви пред медиите, че няма да свидетелства срещу Милошевич. Този отказ обаче не влезе в нито един писмен документ на съдебното ѝ споразумение с прокурора.

Днес идва косвеното доказателство, че Плавшич, ако не по своя воля, то по нареждане на съдията, ще бъде длъжна да даде показания и срещу бившия югославски президент. Засега тя е призована само по делото на Миломир Стакич, обвиняван в извършване на геноцид на територията на община Приедор в северозападна Босна. Заповедта е формулирана така, че Плавшич да не рискува нищо с тези показания - тя ще свидетелства не преди, а след като чуе собствената си присъда. Така думите, която тя евентуално ще изрече срещу Стакич за съвместното им криминално деяние няма да могат да се обърнат срещу нея, нито да увеличат присъдата ѝ.

Самият Миломир Стакич е лекар-хирург от град Приедор в Босна. Другата седмица ще навърши 40 години. Прокурорите от Хагския съд го обвиняват в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени докато е бил на 30 години. Тогава Стакич става член на партията на Радован Караджич и Биляна Плавшич - Сръбската демократическа партия в Босна, чиито военизирани структури завземат северозападния район на републиката, обявяват го за сръбски Автономен Район Крайна и установяват в него паралелна общинска администрация. В условията на тази военна блокада Стакич е назначен за председател на "Общинския съвет" в родния си Приедор - община с общо 112 000 жители, почти половината от които мюсюлмани. Етническото им прочистване започва почти незабавно: прокуратурата разполага със заповед на Стакич за изграждане на два лагера - Омарска и Кератерм. В тях, както и в други арести на общината са убити повече от 1397 хървати и мюсюлмани, осуетяващи идеята за етнически чиста сръбска република. Други хиляди са оцелели след мъчения с електрически ток, рязане на тялото с ножове, изнасилвания и побои. Други хиляди са прогонени в Хърватия и в други части на Босна, а домовете им - разграбени, разрушавани или взривени.

Пряката връзка на Стакич с лагерите, убийствата, мъченията и депортирането е подсилена институционално - по време на престъплението обвиняемият е бил и началник на Кризисния щаб на общината. Единствено тази структура е имала власт над новите звена на Териториалната отбрана и на полицията, съставени само от сърби. По силата на функциите, които са му били вменени, Кризисният щаб е извършвал и координацията между действията на войската, полицията и общината. Пак той е бил длъжен да даде сигурност на гражданите и на тяхното имущество. И накрая, със заповед на президента на босненските сърби Радован Караджич, Кризисните щабове биват обявени за върховни органи на властта в общините и районите.

Като заместничка на Караджич по онова време, Биляна Плавшич се е срещала лично със Стакич и е призована от съда да опише както срещите, така и йерархичната връзка между обвиняемите по време на престъплението.

В момента Плавшич е под домашен арест в Белград и ще пристигне в Хага след 20 януари, когато съдът ще произнесе присъдата ѝ.

Със съдействието на Фондация "Отворено общество"