Битка на лобита за софийския боклук

Три групи лобита са в битка за софийската смет, чийто нов рунд се разиграва с наближаването на 15 март - крайната дата за събиране на инвестиционни предложения за изграждане и управление на съоръжения за третиране на битовите отпадъци. Групите най-общо може да бъдат определени като лобита за технология, лобита за терен и трето лоби, което играе срещу другите две – това на фирмите, балиращи в момента сметта. 

Съвсем естествено последните имат огромен интерес сегашното статукво с пакетирането на боклука да се запази колкото се може по-дълго. 11,75 евро за бала е добра сума, плащана от общината на балиращите фирми чрез приходите от такса смет. Така че е нормално “Микс-ПС”, “Еко Ел-6” и “Чистота-Искър”, опериращи машините за пакетиране, да се опитват да си докарат максимум приходи от оборудването, взето на старо. И те ще сторят това, защото в следващите поне три години София няма да има завод за преработка на сметта. Строежът му трае около две години, а най-малко година е нужна за процедурите по одобрение на технологията и на терена, където ще се вдигат съоръженията. През това време ще се бълват бали с боклук, които и в момента Столична община се чуди къде да съхранява и затова на преден план е изведено търсенето на място за депо, което би било добре да става и за завод.

Пакетираната смет ограничава избора на технология

Именно обаче пакетираната смет е и в основата на битката между лобитата за технология. Това, че в момента твърдите битови отпадъци на София се смилат и след това се балират, в доста голяма степен предопределя и избора на бъдещата технология за преработка на сметта. Защото икономическата логика сочи, че след като се построи заводът, е редно той да преработва и натрупаната вече опакована смет, която не може да се съхранява временно до безкрай.

Балите обаче не стават за производство на компостирана тор, каквато е едната допустима технология, според решението на Столичния съвет. В тях са раздробени най-различни видове боклуци. Пакетите не могат да се използват и за добив на биогориво, какъвто е друг от одобрените от кметството методи. Отделяният при разлагането на боклука газ метан  може да се използва само в определен период след опаковането. За повечето бали това време отдавна е минало, обясняват специалисти. Пак заради смесването на боклука балираната смет не става и за солидификация, при която се добиват инертни материали.

Остават обикновеното депониране и плазмената и високотемпературната технологии, които могат да поглъщат всякакъв вид отпадъци. При двете технологии на изгаряне обаче също се отделят отпадъци в размер на 1/20 от входящите количества смет за преработка. Макар и в малко количество, те са опасни, а в България все още няма депо за съхранение на опасни отпадъци. Такова трябва да се построи по проект, финансиран по ИСПА, но все още не са стартирали процедурите.

С балирането на сметта на практика общината е предопределила, че технологията ще е един от двата вида изгаряне или депониране, твърдят експерти от Министерството на околната среда и водите. Според зам.-кмета по екологията на София Милор Михайлов обаче това не е така.

Балите може да се депонират

“Не е проблем, ако се избере някоя от технологиите, неподходяща за преработка на балираната смет, пакетите да се депонират”, заяви той за Mediapool.

“И без това в момента приоритет е намирането на място, където те да се складират. А и дори при бъдещата преработка пак ще има остатъчен отпадък, който трябва да се съхранява някъде”, аргументира се зам.-кметът. “По-важно е да се избере оптималната технология. А не да стане, както ни разказаха колегите от Милано, че се е случило с тях – две години компостирали сметта, вмирисали града и после се наложило да сменят технологията”, каза Михайлов.

Лобитата за терените 

Каквато и да е технологията за бъдещата преработка на софийския боклук, тя със сигурност е вързана с терена, върху който ще се вдигат съоръженията. Четири са площадките, които предлага Столична община. В ЗСК “Кремиковци” определените 179 дка са изцяло частна собственост на фирмата. В землището на с. Яна площта от 203 дка е общинско притежание, но достъпът дотам е възпрепятстван от частни имоти, които при избор на това място за завод вероятно ще се наложи да бъдат изкупувани, за да се изгради инфраструктурата за возене на сметта. В Хан Богров избраните 70 дка са отчасти общински, отчасти – на частни собственици, на които също ще трябва да се плаща земята, ако мястото става за преработка на сметта. Другият терен от 58 дка е в пречиствателната станция за отпадни води  “Кубратово”, която е обект на концесията между общината и “Софийска вода”.

Лобитата за терените всъщност се опитват на този все още ранен етап да вържат площадките с технологиите, разказват представители на инвеститори, които смятат да участват в конкурса на Столична община за избор на изпълнител и оператор на завода за смет. Въпреки че в конкурсната документация на общината се посочва изрично, че окончателният избор на терена ще бъде направен след като бъде определен инвеститорът, целта на лобитата е инвестиционните предложения да определят още в началото и местата за строеж. Икономическите интереси от това се замаскирват с мотива за пестене на време за решаване на проблема с отпадъците на София и мудните процедури по оценка за въздействието на околната среда при последваща комбинация на конкретен терен с определена технология.

Ако заводът е върху частен терен, общината  ще трябва да плаща наем за ползването му или да включи собственика ѝ в бъдещото дружество, което ще оперира съоръжението. Между впрочем финансирането и разпределението на евентуалните участници в бъдещия проект все още е неясно. Кметството едновременно с офертите и техните цени набира и предложения за съвместно финансиране на проекта с общински средства и пари на инвеститора. Като се има предвид, че теренът в ЗСК “Кремиковци” в предишни проучвания е сочен като най-подходящ за завод за смет, логично е собственикът му да се опитва да го обвърже колкото се може по-силно.

При строеж върху общински терен, кметството може да разчита на по-голям процент акции в бъдещия оператор на преработващите мощности, което съответно му гарантира по-голямо право на решения, свързани с управлението на завода и таксите, платими от софиянци за преработката на боклука им. При пречиствателната станция, която е в концесията на “Софийска вода”, би имало най-много акционери в бъдеща мощност за третиране на отпадъците. Вярно, Столична община е миноритарен акционер в дружеството концесионер и в момента се опитва да предоговаря договора за частно управление на ВиК-мрежата на града, но реално няма особено много опции за засилване на влиянието си в “Софийска вода”. Ръцете на кметството биха били развързани за този терен при разваляне на концесионния договор, за което общината се заканва от прекалено много време.

Комбинирането на технология, терен и финансиране на завода за смет е опит за максимално подреждане на пасианса, в който вече по подходящ начин да се впише и общината, твърдят запознати.

Няма смисъл от връзване на технология с площадка

Според зам.-кмета Милор Михайлов обаче няма смисъл от такова връзване на технология с терен, защото първо ще пресеят кандидатстващите технологии и ще се прецени кой терен би бил подходящ за избраните за следващия етап на състезанието методи, за да се обяви процедура по изготвяне на доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

“Столична община ще назначи експертен съвет от 7 външни специалисти с опит в екопроекти, които ще изготвят късата листа от продължаващите в следващата фаза инвестиционни предложения, които икономически и екологично отговарят най-много на нуждите на София”, каза Михайлов. По думите му евентуално този експертен съвет ще има десетдневен срок за преглеждане на офертите, за да подбере онези, за които вече ще се изготвя ОВОС за най-пасващите им терени от наличните. “След като в следващите 3-4 години няма да имаме завод, няма смисъл да се пришпорват експертите в решенията им”, заяви той.

Кметството ще е това, което ще поръча и плати ОВОС, защото докато не е избран изпълнителят, не може да му се вменяват предварително отговорности на инвеститор, допълни зам.-кметът. Чак след провеждането и на общественото обсъждане на хипотетичните варианти за завод, ще се внесат един или два проекта за одобряването на ОВОС в Министерството на околната среда и водите, каза още той.

Доколко обаче влачещата се повече от година боклукчийската тъжна сага за гражданите и люта битка за фирмите е на път към истинския си финал е трудно да се каже.

Защото, както пише в края на самата обява на софийското кметство: “Желанието на Столична община е да се събере достатъчно информация относно възможностите на потенциалните изпълнители на проекта, а не избор на изпълнител на проекта за изграждане на съоръжения и/или инсталации за третиране на битови отпадъци”.