Битката за Багдад е пълна с неизвестности, сигурно е, че ще се лее кръв

Последният път, когато настъпваща армия превзе град с размерите на Багдад, над 120 000 съветски войници и германци останаха да лежат мъртви по улиците на Берлин.

Никой не смее дори да си представи, че надвисналата битка за Багдад ще е повторение на битката за германската столица през 1945 г. Но тъй като президентът Саддам Хюсеин и лоялните му бойци обещават, че ще воюват за всяка улица с предвожданите от САЩ нашественици, иракската столица със своите 5 милиона жители може да стане най-голямото градско бойно поле от Втората световна война досега.

Военните стратези в САЩ вече подготвят обществеността за кръвопролитие, с каквото американските войници не са се сблъсквали от поколение насам. "Готови сме да платим много висока цена, защото единствената ни цел е да гарантираме, че този режим ще си отиде. Ако това означава да има много убити, значи ще има много убити", заяви в понеделник в щаба на Централното командване на САЩ висш служител, който пожела да остане анонимен.

Водените през последните няколко десетилетия градски войни обикновено включваха твърде самоуверени нападатели, които подценяваха мащабите на задачата си. Градовете ограничават технологичното предимство на атакуващия и са благоприятни за защитника, който познава улиците.

В новогодишната нощ на 1994 г. в чеченската столица Грозни навлязоха руски танкове, предвождани от командири, които бяха сигурни, че лесно "ще освободят" града с 400-хилядно население. Леко въоръжени бунтовници започнаха да нападат танковете на кръстовищата и ги унищожиха с гранатомети. Стотици руски войници загинаха само за една нощ.

За да превземат Грозни, руснаците улица по улица сриваха до основи сградите в продължение на два месеца. Никой не знае колко хиляди цивилни загинаха през това време.

"Защитниците на Грозни, които бяха силно мотивирани, в крайна сметка се отказаха след месец на бомбардировки и пълното разрушаване на града. Те казаха, че просто не могат да продължат повече, че трябва да спрат", посочи полковникът от запаса Жан-Луи Дюфур, автор на книгата "Войната, градът и войникът".

"Питам се дали американската стратегия няма да е същата", добави Дюфур. "Може би по-малко жестока, защото те не могат да унищожат цял Багдад, но могат да го бомбардират непрекъснато така, че да изтощат защитниците."

Експертът по въпроси на отбраната от Ланкастърския университет Тим Рипли прави сравнение с неочаквано упоритата съпротива, която Израел срещна при атаката си срещу ливанската столица през 1982 г. "Най-добрата аналогия е с Бейрут", каза Рипли, който предрича, че американските и британските сили ще се сблъскат със силна съпротива в Багдад.

Американците и британците, планирали войната, още от самото начало изказваха предпочитание да се избегне пълномощабна градска битка. Те целяха да спечелят сърцата и умовете на иракчаните в тази война, която раздели световното обществено мнение.

"От военна гледна точка такава битка би била приемлива, но според мен ще е катастрофална в политическо отношение", посочи Уилям Хопкинсън, аналитик в Кралския институт за международни отношения. "Можете да си представите - умиращи от глад деца, ширещи се епидемии и всичко това продължаващо със седмици. Светът ще се разгневи, а в подкрепа на Осама бин Ладен ще се надигнат многобройни терористи."

Но ако иракските ръководители успеят да задържат дълго града, алтернативата може да е продължителна обсада. "Трудно е да се каже какво ще се случи, когато болниците се напълнят с ранени, а хранителните запаси започнат да се изчерпват", отбелязва Владимир Куцар от вестника на руското Министерство на отбраната Красная звезда.

Превземането на Багдад улица по улица ще изисква многочислени сили, тренирани да водят такива сражения. Американците са събрали малко или нямат никакъв опит в градската война от времето, когато превзеха град Хюе в централен Виетнам през 1968 г.

"Уличните боеве са изключително трудни. За тях се изискват много добре обучени войски, а такива няма в цялата американска армия", смята Дюфур.

Военни стратези бяха намекнали, че британската операция около южния иракски град Басра ще е репетиция за тактиката, която ще се приложи спрямо Багдад. Британските сили останаха извън града, извършвайки отделни нападения срещу лоялни на Саддам бойци.

Но за да превземат Басра, може да им се наложи и да влязат в нея. "Обърнете внимание на това, че обсаждат града от две седмици и той все още не е паднал", каза Тим Рипли, който наблюдава военните действия от щаба на Централното командване на САЩ в Катар. "Обърнете внимание на факта, че Багдад е пет пъти по-голям от Басра, с много повече верни на режима хора. Изчисленията можете да си направите и сами."

За кървави улични сражения говорят дори оптимистите.

"Битката за Багдад ще бъде кратка", заяви Майкъл О' Ханлън от Института Брукингс в статия, поместена във вестник Ню Йорк Таймс и озаглавена "А сега - добрата новина". "Коалицията няма да влезе в Багдад по бавния и тежък начин и няма да го превзема улица по улица. Тя постепенно ще разучи къде иракските сили са разположили временните си щабове и укрепените пунктове и след това ще ги завземе с една нощна операция подобна на градски блицкриг. Ще има кървави улични сражения, но с разгрома на иракските командни центрове силите за съпротива ще бъдат разпокъсани и изолирани."

Кенет Полак, един от най-изявените "ястреби" по отношение на Ирак, е изказал надежда, че няма да има битка за Багдад в книгата си "Задаващата се буря, доводите за нашествие в Ирак".

Ако Багдад трябва да бъде превзет, Вашингтон ще трябва да избира между обсадата и атаката, пише Полак, като добавя: "И в двата случая много голям брой жители на града може да умрат, преди ние да стигнем до Саддам."

По БТА

Споделяне

Още от Свят