Битката за боклука се изостря

Още една организация се сдоби с лиценз за извършване на дейности по оползотворяване на отпадъците от опаковки. На 10 декември министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова връчи на Булекопак разрешителното. Така конкурентите на пазара за разделното събиране на амбалажа станаха четирима и битката за боклука се изостри.

Учредители на Булекопак са три холдинга - СД "Делта ком холдинг груп", "Метарекс" и "Вено холдинг".

Други 30 фирми от текстилния бранш и производството на алкохолни напитки и хлебни изделия членуват в организацията с намерението да не внасят в държавния бюджет дължимите продуктови такси върху всяка произведена от тях опаковки според вида ѝ. Амбицията на Булекопак е до края на 2004 г. да оползотвори 10 хил. тона отпадъци от амбалаж, а догодина количествата да се утроят, каза Симеон Дамянов, един от изпълнителните директори на Булекопак. За целта организацията е сключила договори за разделно събиране на боклуците с общините Левски, Нова Загора, Трявна, Айтос, Карнобат, Средец, Нови пазар, Раднево и Хасково.

С присъединяването на Булекопак към досегашните лицензианти - ЕкоПак, ЕкоБулПак и Репак, надпреварата за това кой от тях ще сложи ръка върху общинските отпадъци се разгаря. Защото от броя на контейнерите, които съответната организация ще запише в сметката си в края на годината, ще зависи дали производителите, членуващи в тях, ще изпълнят ангажиментите си да оползотворяват до 20 на сто от опаковките, излизащи на пазара. И съответно - дали ще плащат продуктови такси за този вид отпадъци.

На лов за кметове

Затова и четирите организации атакуват общините с предложения да им закупят контейнери за разделно събиране на боклуците с парите на членовете си срещу съдържанието им. С оферти към местната власт обаче излизат и големите предприятия, които предпочитат сами да изпълняват задълженията си по оползотворяване на опаковките си. Законът им позволява това. Крайният резултат е пълното объркване, особено сред управниците на малките общини. За това допринася и сходството в наименованията на трите от организациите - случайно или тенденциозно. Често кметовете се объркват с кой от лицензиантите са водили преговори, а към бизнеса подхождат с едно наум.

Въпреки объркването и все още текущите процеди по наместването на пазара на оползотворяемите опаковки, възможностите за извличане на дивиденти от него вече са ясни. Неслучайно за толкова кратък период от време, откакто е в сила Наредбата за опаковките - от март 2004 г. насам, вече има четири лиценза за извършване на дейността. (Точно толкова има и в Гърция, в която процесът е тръгнал по-отдавна.)

Отделно Министерството на околната среда и водите е отказало да лицензира един кандидат - организацията Екопрограма, съобщи Цветанка Костадинова, директор на Дирекция "Отпадъци" в екоминистерството. Към момента нови мераклии за разрешително няма, но няма и ограничения за броя на организациите, които могат да извършват такъв вид дейности, допълни тя.

Прогнозите на експертите обаче са, че през идната година, когато фирмите, заплащащи продуктови такси си направят рекапитулацията и се убедят, че лицензионните възнаграждения, отчислявани в организациите по оползотворяването, са едва 11 на сто от сумите, които те внасят в хазната, да се появят нови лицензианти. Или да започне голямото записване в сега съществуващите.

Как е разпределен в момента пазарът на боклуците?

До края на 2004 г. организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковките ще обхванат 1/3 от пусканите на пазара стоки с амбалаж, прогнозира Тодор Недков, експерт в дирекция "Отпадъци". По данни на Националния статистически институт става въпрос за 340 хил. тона продукти. От тези количества 60 хил. тона са поети от ЕкоПак към началото на декември. За същия период ЕкоБулПак е записала в актива си 40 хил. т. За Репак, която получи лиценза си миналата седмица, още няма данни, но вероятно ще са в рамките на количествата на Булекопак. Така лидер на пазара се очертава първият лицензиант ЕкоПак, зад който стои основно индустрията за производство на безалкохолни напитки и някои от пивоварните.

Въпреки че е по-назад по отношение на количествата отпадъци от опаковки, ЕкоБулПак, където на практика членува голяма част от бизнеса от Българската търговско-промишлена палата, обхваща обаче повече фирми. 300 предприятия стоят зад ЕкоБулПак срещу 200 в ЕкоПак, където обаче е по-крупният бизнес. Репак от своя страна също имат потенциал да съперничи на първите две организации. Зад нея стоят доста разнородни като производствена дейност, но също големи предприятия от млечната, химическата и строителната промишленост.

Този пазар, разбира се, ще се промени доста през идната година. Не само защото вече фирмите ще са принудени да оползотворяват 25 на сто от отпадъците си от опаковки, ако не искат да плащат скъпите продуктови такси. Които няма как да не се отразят върху крайните цени на продуктите им, макар и със стотинки. Но и защото доста от големите производители на опаковки още не са се присъединили към някоя от организациите. Отделно кметовете ще бъдат притиснати от задълженията си за разделното събиране на боклуците в селищата от общините им и ще трябва да изберат своя партньор. Така че битката продължава.