Бивш и бъдещ цар?

Болката от икономическите реформи в съчетание с крехкостта на новородената демокрация правят бившите комунистически страни от Източна Европа уязвими за всякакви обещаващи чудеса шарлатани.

Преди десетина години поляците за малко не избраха за президент вместо прочутия Лех Валенса някакъв неизвестен бизнесмен, който им обещаваше, че неговата партия Хикс ще направи всички богати.

Миналата година румънската политическа система едва не бе разбита от един фанатичен националист, който стигна до балотаж на президентските избори с популистка кампания, използваща лошите резултати от икономическите реформи в страната. Сега е ред на България. Като че ли от нищото се появи бивш цар, свален от престола през 1946 г., който веднага оглави проучванията на общественото мнение само месец преди парламентарните избори с обещанието да реши проблемите на страната за 800 дни.

Плашещото в случая със Симеон Борисов Кобургготски или Симеон Втори е, че невероятната му история може да му позволи да спечели там, където другите досега се проваляха. За България, която след години на бавене най-накрая започна реформите към пазарна икономика и се превърна в сериозен кандидат за НАТО и ЕС, това може да е катастрофа. Някогашното дете-цар, изгонено от трона на 9 години и живяло предимно в Испания, сега предпазливо избягва пряк отговор на въпросите каква политика ще следва, ако партията му спечели мнозинство в парламента, и дори дали самият той ще поеме някой пост. Много българи обаче подозират, че той ще се опита да възстанови монархията и да стане отново цар с правомощия, които доста да надвишават сегашните правомощия на президента, а и с церемониалните привилегии на западните монархии.

Дори и да зачита демокрацията, Симеон Втори може сериозно да навреди на България. Сегашното правителство, водено от премиера Иван Костов, постигна впечатляващ напредък по време на мандата си, въпреки проблемите с околните войни на Балканите. Костов стабилизира българската валута, отвори страната за чуждестранни инвестиции, закри губещите държавни предприятия, останали от комунистическата ера, а миналата година успя да постигне и икономически растеж. В един район, раздиран от етнически конфликти, България се превърна в модел за търпимост: Членове на някога потисканото турско малцинство участват в правителството на Иван Костов.

Костов твърди, че с нов четиригодишен мандат неговата дясноцентристка партия ще завърши прехода на България към капитализъм и интеграцията на Запад. Както и при повечето реформатори, наградата на Костов за разумното му ръководство е непримирима ненавист от изхвърлените от работа и обеднелите заради реформите и нетърпеливо очакване на по-добри времена от много други. С царската си осанка и величествени жестове бившият български цар изглежда е лесният отговор. Бъдещите български съюзници на Запад могат само да се надяват, че плитката му магия ще се разсее до деня на изборите.