Бивши от ДС поемат тайните на НАТО в НСС

С кадри не бившата Държавна сигурност българското контраразузнаване ще осигурява ангажиментите на България към НАТО по закона за класифицираната информация.

Такъв подход е избрал вътрешният министър Георги Петканов, твърдят източници от ведомството, по повод последните структурни промени в НСС.

Кадрите, които са преминали на специализация или обучение в САЩ и други натовски държави, биват изтиквани на по-заден план и на водещи постове се назначават хора с "повече опит", които са работили за бившата Държавна сигурност.

Пример за този подход е назначаването на Валентин Халваджийски за шеф на новосъздаденото направление за класифицирана информация. Той е работил за бившата ДС от края на 80-те години, като преди това е бил щатен първо комсомолски, а после партиен работник и е изкарал обучение в Съветския съюз. Бил е одобрен за поста с протекциите на президентския външнополитически съветник Георги Димитров, твърдят от МВР.

За шеф на сектора, който ще издава допуските до секретна информация в рамките на НСС, е назначен Димитър Йорданов, който също е кадър на бившата Държавна сигурност и е отговарял за чуждестранните журналисти.

В НСС е възстановен на работа и уволнения от предишното ръководство Илко Желязков, също кадър на ДС от началото на 80-те години и известен с близките си връзки в Генералското движение на БСП.

Днес започва първата специализирана мисия на НАТО в България във връзка със защитата на класифицирана информация и проверката на хората, които ще бъдат допускани до такава информация.

В момента София твърди, че НАТО не поставя изрични условия за чисто минало на хората, които ще имат достъп до секретна информация. Това не е вярно и чувствителността на западните ни съюзници по тази тема е особено висока. През май м.г. например британският "Таймс" писа за българския зам.-вътрешен министър по международната дейност Бойко Коцев, чийто баща ген. Васил Коцев като дългогодишен ръководител на външното разузнаване по време на комунистическия режим е утвърдил плана за убийството на писателя дисидент Георги Марков в Лондон.

Според източници от НАТО, България не може да бъде заставена да подмени кадрите, смятани за неблагонадеждни в Алианса, но ако не настъпи промяна в кадровата политика у нас, България ще получава класифицирана информация в значително по-ограничен обем, отколкото останалите страни-членки.

Напредъкът на България в областта на класифицираната информация е повече от скромен, след като едва през есента на миналата година правителството одобри петимата членове на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) - близо четири-пет месеца след обнародването на закона за класифицираната информация. Впоследствие обаче премиерът не назначи един от петимата членове на комисията - дипломатът Петър Попчев - и на негово място все още не е посочен нов човек.

В момента се работи усилено по подготовката на наредбите и останалите документи, свързани с приложението на закона. Те трябва да са готови през март.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?