Бившите комунисти от ГДР отново във властта

Вчера Грегор Гизи, бивш председател на Партията на демократичния социализъм /ПДС/ и бивш шеф на парламентарната ѝ група, имаше рожден ден. Ден по-късно той получи най-хубавия си подарък и стана министър на икономиката на Берлин. Днес Камарата на депутатите избира берлинския Сенат, както наричат правителството на провинция Берлин.

Така близо 12 години след краха на ГДР и управлявалата я 40 години ГЕСП правоприемничката ѝ ПДС отново се връща във властта. В коалиционния кабинет тя участва с трима министри, а социалдемократите /ГСДП/ - с петима. Берлин, една от 16-те германски провинции и столица на Федералната република, отваря нова страница в следвоенната си история.

Коалиционното правителство с бившите комунисти в бившия фронтови град и нова столица на Германия е логична последица от състоялите се през октомври парламентарни избори. В тях ПДС се утвърди като третата най-голяма политическа сила. Близо 47 процента от избирателите в източната част на Берлин гласуваха за социалистите.

Съставянето на червено-червено правителство беше неизбежно, смятат наблюдателите. Защото след краха на десетгодишната коалиция между християндемократи и социалдемократи през миналото лято коалицията на победителите в последните избори изглежда единствената, която може да се опита да спаси Берлин от финансов колапс. След като ПДС вече не е в ролята на популистка опозиция, новият кабинет вероятно ще може да прокара серията непопулярни мерки за драстично намаляване на разходите и да парира социалния протест.

Финансовото бреме на столицата е много по-голямо от историческата обремененост на ПДС. Дълговете на Берлин са близо 40 милиарда евро, а безработицата - над 16 процента. Така че бъдещето на града ще зависи от това дали килимът, който кметът-социалдемократ Клаус Воверайт ще разгъне пред инвеститорите, ще ги стресне с червения си цвят. Това обаче е малко вероятно. В крайна сметка инвеститорите не се интересуват от личността и партийната принадлежност на икономическия министър. Ако беше така, предишното, доминирано от християндемократи, правителство трябваше да бъде повече от успешно.

Докато обаче участието на ПДС в управлението на провинция Мекленбург-Предна Померания остава почти незабелязано за обществеността, идването ѝ на власт в Берлин предизвика истински взрив на възмущение сред политици от различни партии. Не че критиката и страховете за икономическото бъдеще на метрополията с нейните 3,5 милиона жители са неоправдани. Така както е оправдан и въпросът кой трябва да представлява 53-те процента източноберлинчани, които не гласуваха за ПДС.

Като че ли обаче се прекали с язвителните критики и катастрофичните сценарии. Шефът на парламентарната група на ХСС Глос нарече номинирането на Гизи за стопански министър "най-големия виц в световната история, при който правят един подпалвач началник на пожарната". Друг политик от ХДС пък сравни Гизи с хардрок музикант, комуто е хрумнало да изпълнява симфония Юпитер на Моцарт. Трети риторично запита как може ГСДП да е толкова наивна и да отваря вратите на Берлин за троянския кон на ПДС и да го храни със зоб, вместо да го остави да умре от глад.

#Не са малко политическите наблюдатели обаче, които очакват министрите-социалисти да не преследват партийно-политически цели, а наистина да работят за града. Още повече че деловите среди, профсъюзите и медиите ще следят под лупа всяка тяхна стъпка. Освен това е много съмнително дали ПДС ще си позволи да упражнява натиск, защото без тези политици тя едва ли щеше да получи толкова много гласове на изборите.

Ако съюзът между най-старата демократическа партия в Германия и берлинските социалисти, които правят първите си крачки като демократи, се справи поне отчасти с предизвикателството, това ще бъде подарък за Берлин. Провали ли се обаче, ще излезе, че е направен съмнителен експеримент със столицата на една формално обединена, но все още социално и политически разединена държава, както предупреди бившият кмет-християндемократ Еберхард Дипген.