Не повече от 8 процента от работодателите в България смятат да се възползват от марката в помощ на бизнеса, известна като 60/40, при която държавата поема 60 на сто от заплатата, върху която е бил осигуряван работникът, но само ако фирмата плати останалите 40 на сто и осигуровките. Над 40 процента от фирмите предпочитат да съкратят част от хората си, а близо 50 процента ще комбинират и принудителен платен или неплатен отпуск за справяне с кризата. Седем процента пък смятат да съкратят всички свои служители.

Това сочат данните от анкета сред 759 членове на Българската стопанска камара (БСК). От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък призоваха правителството за промени схемата на 60/0, която на практика е като при съкращаване на служители и изпращането им на трудовата борса, но хората остават да се водят на работа във фирмите. Това е моделът в Германия за подпомагане на бизнеса и според организацията българският бюджет може да издържи подобна помощ с 1 млрд. лв.  

Анкетата на БСК, която все още е открита за отговори, показва, че от мярката 60/40 ще се възползват не повече от 8% от работодателите, преобладаващият процент от които (44%) са с персонал до 10 души. 55% от тях оперират в сферата на услугите, 35% – в търговията, 10% – в индустрия. 48% от желаещите да се възползват от мярката работят на непълно работно време с вътрешна заповед, 37% изцяло са прекратили дейност след заповедта на Министъра на здравеопазването, а 15% са с изцяло прекратена дейност с вътрешна заповед на съответния работодател във връзка с пазарната конюнктура, сочат данните.

Работодателите, които няма да се възползват от мярката 60/40, планират други мерки по отношение на персонала. Най-много от тях – 42 на сто, планират частични съкращения. Общо 48% от работодателите ще пуснат част или целия персонал в платен или неплатен отпуск, а 12% планират да намалят трудовите възнаграждения.

Забавяне и намаляване на заплатите готвят част от фирмите

До цялостно съкращаване на персонала, както и до забавяне на изплащането на трудовите възнаграждения ще прибягнат до 7% от работодателите. 10% от анкетираните още не са решили какви конкретни мерки ще предприемат.

Сборът от процентите надхвърля 100, тъй като анкетираните са посочвали по повече от един отговори. Приравнени към 100%, данните показват, че 33 процента смятат да съкратят част от персонала си, 5 на сто – да съкратят всички, 6 процента ще забавят заплатите, 10 на ст  ще ги намалят. 21 на сто то фирмите ще пуснат всички свои работници в отпуск, 17 насто – само част от хората си, а 8 процента още не са решили какво да предприемат.

Данните разкриват отношението на бизнеса към обявените от правителството мерки в негова помощ и сочат, че работодателите предпочитат да се справят по друг начин с кризата. За това говорят и данните от изпълнителната власт, които свидетелстват за нисък интерес към мярката 60/40 в първите дни от старта ѝ и увеличението на новите регистрирани в бюрата по труда безработни.

Схемата бе посрещната с критики още в зародиш, но на тристранката тя бе подкрепена от работодателите като компромис.

По-добре да е 60/0

От АИКБ в четвъртък придложиха на правителството мярката да бъде променена на 60/0, какъвто е германският модол за подпомагане на бизнеса в условията на коронакриза.

В Германия при бруто-заплата от 2000 евро, разходите на предприятието за работника са 2473.70 евро (т.е. 473.70 евро допълнителни разходи на предприятието за осигуровки и други бюджетни плащания): нетната заплата е: 1400 евро (с редица условности предвид по-комплексната система за изчисляване на данъците в Германия). В режим на намалена заетост сметките са следните: нетна заплата: 60 на сто от нормалното нето, т.е. 840 евро (= 60 на сто х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта. Разходи за предприятието са: 80 на сто от осигуровките върху нормалната бруто-заплата, като предприятието трябва да поеме и дела от осигуровките, дължим от работника. Върху 2000 евро бруто предприятието нормално дължи 397.50 евро осигуровки, а работникът 402.50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието плаща 640 евро (= 80 на сто х 800). Това всъщност е разходът на работодателя за цял месец, в който работникът не ходи на работа, посочват от АИКБ. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 26 на сто(= 640 / 2473.80). Като допълнителна мярка заради коронакризата на предприятието в момента се възстановяват платените осигурителни вноски, т.е. в периода на кризата неговите разходи за работника са нула процента спрямо нормалните. Държавата плаща цялата компенсация, равна на 60 на сто от нетната заплата на работника. Което означава схема 60/0, обясняват от АИКБ за германския модел.

Сегашният модел всъщност е 23/77

Тя сравнява как у нас работи схемата 60/40. При заплата 1000 лв. бруто, разходите на предприятието са 1194.20 лв. Нетната заплата е 775,98 лв., която в режим на схемата 60/40 остава същата.

"Компенсацията е 100 процента, което не се прави никъде, несправедливо е към работещите, невъзможно е при криза, би имало драстично по-малък обхват", смятат от организацията. Тя изчислява, че пир това положение разходите на предприятието са 594.20 лв. (= 40 на сто х 1000 + 194.20) за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 50 процента( = 594,20 / 1194,20). А като процент от нетната заплата на работника предприятието плаща 77 на сто (= 594,20 / 775,98). Т.е. сравнено с германския модел 60/0 българският е 23/77, заявяват от АИКБ.

Затова асоциацията призовава и в България да започне прилагането на модела на Германия в рамките на същия заделен ресурс от 1 млрд. лв. Алтернативата е работникът да бъде съкратен и тогава схемата става пак 60/0, обясняват работодателите и се мотивират, че така държавата ще изхарчи същите пари, без да е запазила заетостта.