Данъкът върху доходите, който заплащат адвокатите, да бъде намален чрез увеличаване на процента на т. нар. нормативно признати разходи за тази професия. Това поиска в четвъртък Висшият адвокатски съвет (ВадС), който изложи позицията си на заседание на бюджетната комисия в парламента в четвъртък.

От 2007 г. насам в закона за данъците върху личните доходи съществуват преференции за определени професии, чиито доход се облага със ставката от 10%, след като от него се извади процент нормативно признати разходи за дейността.

Най-голямо е облекчението за земеделските стопани. За тях са регламентирани 60% нормативно признати разходи, тоест 60% от дохода им е необлагаем.

Облекчението е 40% за хората, заети в производството на преработени или непреработени продукти от селското стопанство.

Същата отстъпка (40%) се прилага също за получателите на хонорари и други авторски и лицензионни възнаграждения (включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори), както и за възнагражденията на артисти-изпълнители и доходите на занаятчиите.

Най-ниска е отстъпката – 25%, за упражняването на свободна професия и за т. нар. граждански договори (тоест за възнагражденията по извънтрудови правоотношения). Именно в тази графа попадат и адвокатите.

Адвокатският съвет обаче настоява отстъпката за сектора да се увеличи от 25% на 40%.

От професионалната организация твърдят, че адвокатите не са подпомогнати чрез помощите за Covid кризата, въпреки те не бяха изключени от правителствените схеми.

Освен това адвокатската професия не била толкова заможна, колкото хората си представят. Средният месечен приход на адвокат бил към 1600-1700 лв., които трябвало да стигнат за покриването на редица разходи – наем, осигуровки, консумативи и др.

Заради тежкото финансово положение на сектора практикуващите адвокати намалели от 14 000 на 13 000 души за една година, твърди ВАдС. По груби сметки на професионалната организация отстъпката би струвала на бюджета около 3 млн. лв. годишно.

"Промяната на нормативно признатите разходи на адвокатите ще отвори дебата за преференцията по отношение на всички останали професии", отговори шефката на дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите Людмила Петкова. По думите свободни професии са също одиторите, архитектите, преводачите и др., които също ще поискат по-високи облекчения. Освен това възниква и въпросът дали мярката не би представлявала държавна помощ, за което е нужно разрешение от Европейската комисия.

В крайна сметка депутатите приеха искането на Висшия адвокатски съвет за сведение и не поеха ангажимент да предприемат действия по него.