Въвеждането на данък "свръхпечалба" върху банките може да оскъпи лихвите по държавния дълг на България. Това твърди в своя позиция Асоциацията на банките в България (АББ). В нея кредитните институции подробно обясняват защо са срещу въвеждането на новото облагане, което според тях ще донесе повече минуси, отколкото плюсове за държавата и икономиката. Освен това секторът смята мярката за несправедлива, като подчертава, че за него това би било тройно облагане – 10% данък печалба, допълнителни 5% глобален данък за най-големите групи и евентуалното ново облагане в размер на 33%.
Банките в момента са основни купувачи на български държавен дълг. Те не казват в прав текст, че ще започнат да предлагат по-високи лихви по дълга, но очакват косвен негативен ефект върху цената на финансирането за правителството.
"Към 31 юли 2026 г. дълговите ценни книжа в балансите на банките вече са 22.6 млрд. евро, или 18.8% от активите. Интересът на банките към български ДЦК е траен, което допринася за финансирането на държавните потребности при по-благоприятни пазарни условия. Мерки, които ограничават финансовия капацитет на банките, могат косвено да повлияят и върху способността им да инвестират в бъдещи емисии държавен дълг. При оценката на фискалния ефект от извънредния данък трябва да се отчете и възможното оскъпяване на бъдещото държавно финансиране. Допълнителният бюджетен приход може да бъде частично компенсиран от по-високи разходи за обслужване на дълга и от по-ниски приходи вследствие на забавена икономическа активност", отбелязва АББ.
Само преди ден кабинетът изтегли нов дълг от 2.25 млрд. евро при постигната доходност в диапазона 4.2 – 5.3%. Общо за годината мнозинството на "Прогресивна България" гласува бюджет с лимит на новия дълг в размер на 10.1 млрд. евро, като намеренията са трупането на дефицити и дългове да продължи.
Основната теза на банковата асоциация е, че финансовият им резултат в последните години не представлява свръхпечалба, а е нормален тренд на ръст на печалбата вследствие на възстановяването от пандемията и почти 100-процентовия ръст на активите на банковата система за последните шест години. Именно по тази причина асоциацията смята, че в случая става дума за секторно увеличение на данъчната тежст, което нарушава основни принципи на правото на ЕС.
Всъщност основната причина за големите печалби на банките в последните години е поддържането на почти нулеви лихви по депозитите заради огромната ликвидност в системата, което прави много ниска цената на ползвания от банките финансов ресурс на спестителите.
Вицепремиерът Атанас Пеканов:
По-добре данък "свръхпечалба", отколкото прогресивен данък върху доходите
Междувременно вицепремиерът Атанас Пеканов защити въвеждането на предложения от правителството данък "свръхпечалба" върху обявените икономически сектори – банки, застрахователи, хранителни вериги, бързи кредити и обменни бюра. Той добави, че алтернативите са доста по-неблагоприятни.
"Страната ни се намира в трудна фискална ситуация – Европейската комисия ни постави в процедура по свръхдефицит за първи път от над десет години. Това се случи три седмици след встъпване в длъжност на правителството – наследство от неправилни решения, взимани в близкото минало. За да се излезе възможно най-бързо от процедурата по свръхдефицит, има различни комбинации от възможни мерки. Решихме да използваме микс от мерки, с които по-голяма част от консолидацията се плаща от тези, които в последните години са се развивали добре, правили са добри печалби и съответно са се възползвали максимално от ниската корпоративна данъчна ставка в България. Тези, чийто собственици са чуждестранни компании (в което няма нищо лошо), които често успяват да изнесат сериозна печалба навън. По този начин те дори често плащат по-нисък данък дивидент от едно малко българско предприятие. Това са сектори, в които често има естествени монополи с възможност за големи печалби в среда на ограничена конкуренция. С оглед на доброто им финансово състояние и чудесни резултати от предишните години, допълнителният, еднократен данък, не би ги разклатил", каза Пеканов пред БНТ.
По думите му правителството е избрало това пред по-радикални мерки като например въвеждането на прогресивен данък върху доходите. "От няколко години недостатъчните приходи на българската данъчна система се коментират и от международни институции. Международният валутен фонд загатва поне от 2022 г. насам предложението си за въвеждане на прогресивно данъчно облагане на доходите като възможно решение. Друг вариант би бил повишаване на корпоративната данъчна ставка. За момента не предвиждаме да въвеждаме нито една от двете мерки, в унисон с обещанията от предизборната кампания да не се вдигат данъците за гражданите на страната. В този смисъл, да, на временната мярка може да се гледа като заместител на подобни по-радикални мерки", каза Пеканов.
По думите му данък "свръхпечалба" се е превърнал в практика в редица европейски страни в последните години. "Разбира се, че допълнителните, ад-хок данъци са неприятна изненада за бизнеса, която е добре да избягваме. В същото време, дългосрочните последици от тях за момента в Европа не изглежда да са толкова големи. Въведеният допълнителен данък върху банките в Испания не е довел до свиване на кредитирането. А дори и да беше, самата БНБ от години алармира за голяма експанзия на кредитите в България, особено сред домакинствата. Данъкът, предложен от Министерство на финансите, освен това вече адресира една от основните критики към подобни данъци в други държави, като не е насочен към нетния доход на банките от лихви (който така или иначе е нисък у нас, защото те залагат повече на такси), а към печалбите им, които за пет години са нараснали с 588%. В този смисъл, ние сме намерили правилното прилагане на тази практика. Катастрофичните сценарии за последиците от нея са съответно нереалистични, тъй като говорим за добре капитализирани и стабилни компании в много сигурни сектори", твърди Пеканов.
Според официалните данни на БНБ основният нетен доход на банките у нас е от лихви, а не от такси. Според публичната статистика на БНБ ръстът на печалбите на банките е значително под обявения от МФ ръст от 588%.
Ако правителството бе взело за отправна година не пандемичната 2020 г., а предпандемичната 2019 г., то тогава съвкупният ръст на банковите печалби за 7 години би бил малко над 100%, става ясно от позицията на банките.
"При сравнение с 2019 г. печалбата преди данъци нараства от 0.94 млрд. евро до 2.15 млрд. евро през 2025 г. За същия период банковите активи се увеличават със сходен темп – от 58.39 млрд. до 116.08 млрд. (98.8%). Ценовото равнище също се повишава значително (41.6%). Сравняването на номинална печалба без корекция за инфлацията преувеличава реалния ѝ ръст", посочват от асоциацията.
От АББ припомнят, че банките не само че не са получили никакви държавни стимули по време на пандемията, но бяха принудени да приложат частен мораториум върху плащанията по кредити и станаха обект на засилено регулиране. "Целта беше именно да се гарантира натрупването на буфери и да се засили устойчивостта на системата, за да се предотврати възможността от възникване на финансова криза и банковата система да изпълнява ролята си на водещ финансов посредник в икономиката", казаха от асоциацията.
Оттам допълват, че идеята на данък "свръхпечалба" на европейско ниво е да се въведе допълнително облагане, ако резултатът се дължи на извънредни обстоятелства, а не когато той е в резултат от нарастването на дейността, вложения капитал, поетия риск, извършените инвестиции и повишената ефективност.
Въвеждането на допълнителен данък създава риск от отрицателен икономически ефект – ограничаване на възможностите на банките да предоставят кредити и по-неблагоприятни условия за клиентите. Крайният резултат би бил риск от понижаване на икономическия растеж, твърдят още от АББ. Оттам напомнят, че лихвите по кредитите у нас са едни от най-ниските в Европа, а банковите такси са на ниво под средноевропейското. По данни на Европейския банков орган средният размер в еврозоната на нелихвения доход (в който се съдържат приходите от такси) от общия доход е 28.6%. За цялата банкова система у нас, спрямо изчисления на АББ по данни на БНБ, той е 19.5% – значително под средното, твърдят от банковата асоциация.
Основният негативен ефект от мярката според АББ, който ще се усети от цялата икономика, е лошият сигнал за инвестиционния климат у нас. "По-ниската предвидимост на данъчната среда влияе както върху решенията за нови инвестиции, така и върху разпределението на капитал в международните банкови групи. Ограничаването на инвестициите в технологична инфраструктура, дигитализация и квалификация на персонала би затруднило модернизацията и качеството на обслужването. Така част от дългосрочната цена на мярката ще бъде понесена от предприятията и домакинствата, които се нуждаят от достъпни и надеждни финансови услуги", заключават от АББ.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
Няма коментари
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
