Удължителният закон, с който се очаква държавата да влезе в 2026 г. при липсата на редовен бюджет, бе одобрен на първо четене в бюджетната комисия в парламента във вторник. "За" гласуваха 13 депутати (включително от ГЕРБ и "Продължаваме промяната"), 4-ма бяха против, а един гласува "въздържал" се. Текстовете замразяват повечето държавни разходи, включително заплатите в публичния сектор (с изключение на минималната, която се вдига на 620.20 евро от 1 януари).

Кабинетът внесе удължителния закон, след като двата проекта на редовен бюджет за 2026 г. не получиха обществена подкрепа. Впоследствие недоволството срещу финансовия план за 2026 г. прерасна в общо недоволство срещу управлението на ГЕРБ и "ДПС – Ново начало" и техния "корупционен модел". След подадената оставка на правителството обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че неговата парламентарна група няма да придвижва напред внесения от кабинета "Желязков" втори вариант на бюджета, въпреки че той бе съгласуван с работодателите и синдикатите.

Още по темата

Удължителният закон "замразява" заплатите без минималната (обновена)

15 декември 2025 17:15

От дебата в бюджетната комисия във вторник стана ясно, че две от работодателските организации (БТПП и АИКБ) предпочитат удължителния бюджет вместо внесения от правителството редовен, докато останалите (БСК и КРИБ) като компромис одобряват редовния, но все пак искат поне удължителен закон вместо никакъв.

Напрежението обаче дойде от синдикатите, които твърдо настояват депутатите да разгледат проекта за редовен бюджет, договорен с работодателите и държавата, тъй като "замразяването" на доходите в бюджетната сфера ще разруши социалния мир в идните зимни месеци.

Синдикатите: Очаквайте включване, социалният протест идва след моралния 

"През тези 4-5 дни телефоните ни се счупиха от наши синдикални лидери сред тези 470 000 души – малко повече от тези, които бяха по площадите, които всъщност ще получат замразени заплати с удължителния закон", заяви Пламен Димитров от КНСБ.

По думите му замразяването ще продължи поне 6 месеца и това ще счупи социалния мир.

"Очаквайте включване!… Дайте си сметка – това са половин милион български граждани, на които плаща правителството… Аз предупреждавам, че това е не по-малко важно от моралния протест, който свали правителството. Социалният протест ще дойде много скоро – през януари, февруари, когато дойдат сметките за ток, за парно… Не виждам как оттук нататък ще обещаем социален мир на когото и да било", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

"Не разбирам защо внесеният (редовен, б. р.) бюджет не може да бъде приет? Нали него ще го изпълнява служебното правителство, назначено от президента Радев? Тоест съмненията за касички не би трябвало да ги има. Или ако ги има тези касички, те няма да се използват, защото ще бъде гарантирано, че няма да има корупционни практики", добави Димитров.

Той изброи част от основните категории бюджетни служители, които няма да получат никакво увеличение на основната си заплата от 1 януари – учители, непедагогически персонал в училища и градини, здравни работници, медицински сестри, университетски преподаватели, учени в БАН и Селскостопанската академия, служители в градския транспорт, в пощите, служителите в "БДЖ – Пътнически превози", работници в музеи, читалища, галерии, библиотеки, млади лекари, лаборанти, работещите в обществените медии, или общо към 470 000 души. Това е, без да се брои администрацията, която е около 114 000 души и за която не отварям дума, уточни Димитров. Увеличение няма да получат и служителите в сектор "Сигурност", чиито брой е защитена информация и чиито заплати взривиха общественото напрежение.

Работодателите: Представляваме над 2 милиона работещи в частния сектор 

Работодателите за пореден път подчертаха, че реалният сектор не може да понесе нарастващата тежест на бюджетния.

"Удължителният закон е по-добър от предишния, защото вариант №2 на Бюджет 2026 предвиждаше парите отново да се събират, както винаги досега, от реалния сектор. Предвиждаше се тези пари щедро да се раздадат на бюджетния сектор, а българските работодателите отново да бъдает поставени в ролята на конкуриращи се (с бюджетния сектор, б. р.). Освен това удължителният бюджет очевидно няма да раздава пари, които още не са събрани", заяви председателят на БТПП Цветан Симеонов. Той добави, че палатата никога не е била против увеличаването на заплатите, но само след постигането на определени цели.

Синдикатите и работодателите влязоха в задочен спор кой кого представлява.

Докато синдикатите обясниха, че защитават интересите на засегнатите от удължителния закон около половин милион работещи в бюджетния сектор, които заедно със семействата си, правят около 1 милион души, работодателите изненадващо контрираха, че също защитават интересите на работещите, само че в частния сектор, а не както обичайно се смята – предприемачите и собствениците на бизнеси.

"Без да искам да противопоставям синдикалните членове с работещите в членовете на работодателските организации, направихме една бърза справка с колегите и при последното преброяване и установяване на представителност на работодателските организации беше установено, че ние представляваме над 2 милиона работещи, основно в частния сектор", каза изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.

"Що се отнася кой кого представлява, ще кажа, че БТПП при последното преброяване доказа 42 000 члена, които са ни упълномощили и в които работят не половин милион, а 602 000 работници, това е потвърдено от НОИ", каза и Цветан Симеонов. Той подчерта, че не е редно реалният сектор да е поставен в по-неблагоприятно положение от бюджетния.

От КРИБ дори успокоиха служителите в частния сектор, че ще си получат увеличенията на заплатите, съобразени с "икономическия растеж".

"АИКБ подкрепя удължителния закон, защото сме убедени, че държавният бюджет е инструмент за финансиране на политиките на едно правителство, на изпълнителната власт. Отчитайки настоящата политическа ситуация, смятаме, че бъдещото управляващо мнозинство и бъдещото управление на държавата трябва да предложи редовен бюджет, който да отразява предвижданите от това мнозинство политики", добави още Добрин Иванов. 

Асен Василев: Подкрепяме удължителния закон, но не и редовния 

В крайна сметка председателят на бюджетната комисия Делян Добрев от ГЕРБ призова опозицията да каже дали ще одобри редовния бюджет или не.

"Няма вече управляващо мнозинство и затова трябва да има единодушие (в Народното събрание, б. р.), за да влязат тези закони (редовните бюджетни закони, б. р.) в залата. Да попитам представителите на протеста г-н Василев (Асен Василев, б. р.) и г-н Димитров (Мартин Димитров, б. р.) – съгласни ли са бюджетът за 2026 г. да влезе в зала и ще го подкрепят ли, или няма", каза Добрев.

Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев каза, че може да говори само от името на хората, които са го избрали. "Първо, няма как аз да говоря от името на всички хора, които са на площада. И няма как да си правим илюзии, че всички те подкрепят "Продължаваме промяната". Второ, при разглеждането на закона за държавния бюджет на първо четене гласувахме "против" и не виждам причина да променяме този си глас по една проста причина – този бюджет върви с фискално-структурен план, нотифициран в Брюксел, който предвижда увеличаване на данъчно-осигурителната тежест през 2027 и 2028 г. Това е против политиките, които според нас трябва да се следват и които сме следвали между 2021 и 2024 г.", каза Василев. Той обяви, че партията му ще подкрепи удължителния бюджет, защото той е технически необходим, но ще предложи корекции между първо и второ четене.

В крайна сметка удължителният закон бе одобрен на първо четене от бюджетната комисия с 13 гласа "за", 4 – "против" и 1 – "въздържал се".