Българската народна банка обяви, че е придобила 66 хиляди тройунции злато във връзка с предстоящото въвеждане на еврото. Това се равнява на 2053,2 килограма.
България ще въведе еднинната валута в обращение от 1 януари 2026 г.
Сделките за покупката на злато от БНБ са извършени на международните пазари по пазарни цени и възлизат на под 1 на сто от международните валутни резерви на Централната ни банка.
Съгласно правилата на Европейската централна банка (ЕЦБ), при приемане на еврото Българската народна банка (БНБ) следва да предостави чуждестранни резервни активи на ЕЦБ. Целта на операцията е да се осигури необходимото количество злато, без да се намалява съществуващият златен резерв на БНБ. Тези чужди резервни активи включват основно валута, но и злато, като съотношение е 85 на сто към 15 на сто, посочват от БНБ.
Счетоводно вноската към ЕЦБ се отчита като вземане на БНБ от ЕЦБ. Тя се записва като актив в баланса на БНБ, с което се осигурява достъп на Централната ни банка до дохода на Евросистемата.
БНБ втора по покупки на злато в света през август
Пред дни Световният съвет по златото съобщи, че БНБ е придобила над 2 тона злато през август. Това нарежда страната ни на второ място в света за този период, като България не е купувала такова голямо количество злато от юни 1997 г., когато беше въведен Валутния борд у нас.
Повече злато от България е придобила единствено централната банка на Казахстан (7.7 тона).
Над 1 тон през август са купули още четири държави – Турция и Узбекистан (по 1.9 тона), Чехия (1.7 тона) и Гана (1.6 тона). Продажби са осъществени от Русия (3.1 тона), Индонезия (1.8 тона) и Монголия (0.1 тона).
Общо пет централни банки по света са придобили повече от 10 тона злато от началото на 2025 г. Начело по този показател е Полша с 67.1 тона, следвана от Казахстан (32.4 тона) и Китай (22.7 тона). В топ 5 са още Турция (21.4 т) и Чехия (14.1 т).
Нов исторически рекорд – над 4000 долара за тройунция
Междувременно цената на златото постави нов исторически рекорд, достигайки 4037 щатски долара за тройунция. Това представлява ръст от над 50% за последната година – най-силното представяне на благородния метал от 1979 г. насам.
Според Financial Times, бурният подем на златото предизвиква истинска нова "златна треска", като инвеститори и институции по целия свят се втурват да заемат позиции, преди цената да продължи възхода си.
Известният инвеститор и милиардер Рей Далио заяви по-рано през седмицата, че "златото вече е по-сигурно от долара" и остава ключов инструмент за диверсификация на портфейлите в несигурна икономическа среда.
Междувременно централните банки продължават да бъдат водещи купувачи, натрупвайки близо 1000 тона злато през последните три години. В Азия, Индия отчете удвояване на вноса на злато и сребро само за един месец – ясен знак за продължаващо търсене.
Предишният рекорд от 3000 долара бе поставен през март 2025 г., малко преди САЩ да обявят нови мита за Китай, ЕС и други ключови търговски партньори.
Преди дни инвестиционната банка "Голдман Сакс" повиши прогнозата си за цената на златото до 4900 долара до края на 2026 г.
Според Макс Баклаян от "Тавекс", перспективите остават изключително позитивни за жълтия метал. "Глобалната икономика е изправена пред безпрецедентен натиск от дълг, инфлация и геополитическа нестабилност. В такава среда златото е не просто защита – то е стратегически актив. Очаквам цената му да надхвърли 5000 долара до 2030 г.", коментира той.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3773784
GOLD RESERVES (Tonnes): Q2 2025
Tonnes – Holdings % – Country – Economic grouping
10 771,50 – 56,4% – EUROZONE – High income
8 133,46 – 77,85% – USA – High income
3 350,25 – 77,5% – Germany – High income
2 451,84 – 74,23% – Italy – High income
2 43 …7,00 – 74,96% – France – High income
2 298,53 – 6,7% – China – Upper middle income
879,98 – 13,08% – India – Lower middle income
845,97 – 6,81% – Japan – High income
634,76 – 50,11% – Turkey – Upper middle income
612,45 – 68,07% – Netherlands – High income
515,47 – 22% – Poland – High income
382,66 – 84,21% – Portugal – High income
364,53 – 79,18% – Uzbekistan – Lower middle income
310,29 – 16,56% – UK – High income
306,16 – 62,05% – Kazakhstan – Upper middle income
281,58 – 25,42% – Spain – High income
279,99 – 68,6% – Austria – High income
234,52 – 9,45% – Thailand – Upper middle income
227,40 – 49,27% – Belgium – High income
204,15 – 5,12% – Singapore – High income
173,56 – 23% – Algeria – Upper middle income
146,65 – 15,54% – Libya – Upper middle income
129,70 – 12,94% – Philippines – Lower middle income
129,65 – 3,98% – Brazil – Upper middle income
128,54 – #NA% – Egypt – Lower middle income
125,72 – 19,28% – Sweden – High income
125,47 – 19,38% – South Africa – Upper middle income
120,17 – 5,09% – Mexico – Upper middle income
116,12 – 22,28% – Qatar – High income
110,01 – 21,09% – Hungary – High income
103,63 – 13,82% – Romania – High income
79,87 – 13,17% – Australia – High income
72,83 – 33,6% – Jordan – Upper middle income
66,55 – #NA% – Denmark – High income
64,75 – 30,18% – Pakistan – Lower middle income
61,95 – 4,06% – Czechia – High income
61,74 – 16,31% – Argentina – Upper middle income
53,86 – 49,36% – Belarus – Upper middle income
50,31 – 16,54% – Serbia – Upper middle income
43,76 – 22,56% – Finland – High income
40,87 – 9,04% – Bulgaria – High income
38,95 – 63,76% – Kyrgyzstan – Lower middle income
38,88 – 3,4% – Malaysia – Upper middle income
32,99 – #NA% – Ghana – Lower middle income
31,69 – 19,67% – Slovakia – High income
27,37 – 6,35% – Ukraine – Upper middle income
22,12 – 5,18% – Morocco – Lower middle income
14,28 – 5,65% – Bangladesh – Lower middle income
13,87 – 60,18% – Cyprus – High income
12,42 – 13,51% – Mauritius – High income
12,04 – 9,69% – Ireland – High income
7,25 – 14,73% – Mongolia – Lower middle income
6,89 – 2,68% – Guatemala – Upper middle income
6,89 – 13,25% – North Macedonia – Upper middle income
6,84 – 8,2% – Tunisia – Lower middle income
6,66 – 12,28% – Latvia – High income
5,82 – 9,33% – Lithuania – High income
3,73 – 12,09% – Slovenia – High income
2,24 – 7,86% – Luxembourg – High income
1,98 – 2,85% – Iceland – High income
1,37 – 3,26% – El Salvador – Lower middle income
1,21 – 8,28% – Suriname – Upper middle income
0,70 – 0,82% – Honduras – Lower middle income
0,57 – 0,4% – Dominican Rep. – Upper middle income
0,31 – 2,01% – Malta – High income
0,25 – 1,09% – Estonia – High income
0,10 – 0,06% – Uruguay – High income
0,03 – 0,2% – Fiji – Upper middle income
#NA – #NA% – Russia – #NA