Евентуално затягане на кредитирането на домакинствата може да има след анализ на данните за първото тримесечие на тази година. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев пред националното радио в неделя. По думите му, към такива мерки ще се подходи много внимателно.

"Трябва да се има предвид, че това е решение, което не зависи само от нас. То зависи от нашите партньори, с които обсъждаме въпросите на българското членство (в еврозоната)", каза Радев.

Само преди дни БНБ обяви данните си за жилищното кредитиране през 2023 г. Ръстът му е 20.5% и за година банките у нас са раздали кредити на домакинствата за нови 5.3 млрд. лв., което дълговете на гражданите към финансови институции вече е 38.4 млрд. лв. към края на миналата година.

Финансисти отдавна предупреждават, че високият растеж на кредитирането може да създаде нов източник на инфлация както през 2007-2008 г.

Самият гуверньор на централнатан и банка даде знак, че се обмислят мерки за ограничаване на кредитирането, насочени към потребителите – например таван на максималния размер на заема, ограничение на съотношението доход/размер на заема и т. н.

Сега става ясно, че евентуални подобни мерки със сигурност няма да станат факт преди април, тъй като се чака анализ на данните за първото тримесечие на 2024 г.

"Всичко зависи от резултатите, тоест данните, които очакваме да постъпят за януари, февруари, март. Освен това трябва да се има предвид, че ние гледаме комплекс от показатели, тоест не гледаме само ръста на ипотеките, а гледаме много други неща, например как подобна мярка ще отрази общо на икономиката на, икономическата активност. Това решение ще бъде взето много внимателно и то ще бъде взето на база на постъпващите данни", коментира сега Димитър Радев пред БНР.

Той припомни, че и в момента банката прилага ограничителни мерки за кредитирането, които са в ремките на действащия валутен борд. Става въпрос за изискването към банките за минималните задължителни резерви, които в момента са 12%, но е възможно да бъдат увеличени до 15% по привлечените от банките средства. Целта е да се изтеглят средства, които иначе биха се използвали за кредитиране.

Управителят на БНБ отбеляза също така, че мерките зависят и от приемането на еврото като валута у нас

"Освен това трябва да се има предвид, че планът за приемането на еврото, който беше приет, фактически е изготвен на база на целева дата 1 януари 2025 г. Аз не мисля, че е много продуктивно сега да се фокусираме върху датата. По-скоро фокусът трябва да бъде върху това, което трябва да бъде направено", коментира гуверньорът.

По думите му, ако България иска да промени датата, на която иска да влезе в Еврозоната, от 1 януари догодина на друга, трябва да преговаря с европейските си партньори. Според Димитър Радев, индикативната дата остава началото на следващата година.

"Всичко зависи от резултатите, тоест данните, които очакваме да постъпят за януари, февруари, март месец. Освен това трябва да се има предвид, че ние гледаме комплекс от показатели, тоест не гледаме само ръста на ипотеките, а гледаме много други неща, например как подобна мярка ще отрази общо на икономиката на, икономическата активност. Това решение ще бъде взето много внимателно и то ще бъде взето на база на постъпващите данни", заяви той.

Преди дни премиерът Николай Денков заяви, че България преговаря показателят за инфлацията, преди приемането на еврото, да бъде оценен по-късно през годината. Той допълни, че датата 1 януари 2025 г. за влизането ни в еврозоната не е "сакрална".