Българската народна банка (БНБ) продължава да смята, че няма спешна нужда да се взимат мерки срещу експанзията в кредитирането и че засега не може да се докаже пряка връзка между инфлацията у нас и ръста на банковите заеми за домакинствата. Затова тя ще взема мерки за намаляване на инфлацията, овладяване на кредитната експанзия и затягане на капиталовите изисквания към банките само когато "данните го налагат", а не при моментен натиск. Това става ясно от публикация тип "лекция" на управителя на БНБ Димитър Радев, озаглавена "Еврото е рамка. Стабилността е избор" и разпространена в бюлетина на Асоциацията на банките в България (АББ). От логиката на Радев излиза, че в момента данните не налагат вземането на мерки.

Изказването на управителя донякъде може да се разглежда и като реакция на критиките на икономисти през последните седмици, че БНБ не взема мерки срещу кредитната експанзия у нас и срещу допълнителната инфлация, която тя предизвиква.

През юли икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов заяви, че според него ще са нужни реални мерки за ограничаване на растежа на потребителския кредит въпреки оптимизма на БНБ, че дисбалансите ще намалеят от самосебе си.

За същото алармира и Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ). "Живот на ръба, лудост, прегряване – както искате го наричайте! За юни банките са отпуснали нови кредити на домакинствата за над 1.2 милиарда евро, приблизително по 600 млн. евро жилищни и потребителски. Отново – за един месец! И това след приспадане на заемите за рефинансиране на стари дългове. Целият този ресурс се изсипва на пазара, създава инфлация и увеличаване на търговския дефицит. България вече година и половина отчита най-висок ръст на потреблението на домакинствата в целия ЕС – с темпове 2 до 3 пъти по-високи от растежа на икономиката. Животът назаем не може да продължи безкрайно, а неизбежното охлаждане ще бъде болезнено за всички", коментира Богданов в края на юли.

От думите на управителя на БНБ Димитър Радев обаче се разбира, че на този етап данните не показват проблем.

"За БНБ следващият етап означава активно участие в Евросистемата, точно и разбираемо обяснение на инфлацията, внимателно наблюдение на вътрешния кредитен цикъл и запазване на превантивния характер на капиталовата политика. Ще променяме инструментите си, когато данните го налагат, а не когато моментният натиск прави промяната по-удобна", казва Радев.

За разлика от Георги Ангелов и Лъчезар Богданов, Димитър Радев не смята, че има пряка връзка между кредитирането и инфлацията, но все пак централната банка ще продължи да наблюдава ефектите на бързия растеж на кредитите.

"Годишният растеж на кредитите за неправителствения сектор се ускори през първата половина на годината. При жилищните кредити темпът леко се понижи, но остана висок. Това не доказва пряка краткосрочна връзка между кредитирането и общия ценови индекс, но налага внимателно наблюдение на ефекта върху вътрешното търсене, имотния пазар, задлъжнялостта и базисната инфлация", смята управителят на БНБ.

В публикацията си Димитър Радев подробно описва как трябва да стоят нещата в икономиката и във финансите.

"За банките стандартът е разумно кредитиране, силно управление, прозрачни отношения с клиентите и достатъчен капиталов резерв. Сценариите за лихвените проценти в еврозоната трябва да присъстват в ценообразуването на кредитите и в планирането на лихвения риск, ликвидността и капитала. Данните и системите за управление трябва да откриват концентрациите и свързаните уязвимости, преди те да се проявят в просрочия", посочва Радев.

По думите му това не е програма за административно ограничаване на кредита. Според Радев българската икономика се нуждае от финансиране за производителни инвестиции, иновации, енергийна трансформация, инфраструктура и по-високо благосъстояние. Целта е по-качествено кредитиране – съобразено с риска, подкрепено от устойчиви доходи и способно да издържи при неблагоприятни условия.

"Мярката за успех е ясна. Инфлацията трябва устойчиво да се доближава до равнище, съответстващо на ценовата стабилност. Кредитът трябва да подкрепя производителния растеж, без да създава прекомерна задлъжнялост. Банките трябва да запазят способността си едновременно да поемат шокове и да финансират домакинствата и предприятията", допълва управителят на БНБ.

Димитър Радев е категоричен, че еврото не е създало инфлацията в България и "членството (в еврозоната, б. р.) само по себе си няма да я премахне".

"Данните, налични към средата на август, очертават променлива, а не еднопосочна картина. Средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени беше 3,5% през 2025 г. Годишната инфлация по този индекс се понижи до 2,1% през февруари 2026 г., впоследствие, след кризата в Близкия изток, се ускори до 6,3% през май, а след това отново се забави – до 5,2% през юни и 4,4% през юли. Това движение не подкрепя тезата, че всяко поскъпване след януари може автоматично да се припише на еврото. Причините трябва да се търсят в отделните компоненти на ценовия индекс и в развитието им във времето", посочва още Димитър Радев.