България иска да предоговори част от условията за изграждането на газовата връзка с Гърция и затова проектът не се развива с бързи темпове, заяви енергийният министър Трайчо Трайков на пресконференция по повод първата година от правителствения мандат в понеделник. Миналата седмица американският посланик Джеймс Уорлик попита защо се бави изграждането на връзката с Гърция и подобните съоръжения с Турция и другите съседни страни.

Трайков коментира, че при внимателен анализ на проекта с Гърция се вижда, че българският интерес не е защитен достатъчно, което трябва да бъде осигурено след предоговаряне на някои от клаузите, още повече че това ще е първата тръба на българска територия, която няма да е изцяло наша собственост, а на половина. Трайков не уточни обаче какви са конкретните параметри по договора, които трябва да бъдат предоговорени. Той отхвърли и съществуването на някаква зависимост между газовата връзка с Гърция и другия проект с участието на двете страни – петролопровода "Бургас-Александруполис".

Според Трайков в 90% от проектите с международно участие България е обвързана с договори, клаузи и постановки, които не отговарят на най-добрия интерес на страната.

Споразумението за изграждането на връзката между Гърция и България бе подписано на 14 юли 2009 г., като "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), от една страна, и гръцката ДЕПА и италианската "Едисон" чрез съвместното си дружество "IТGI Poseidon", от друга, трябваше да влязат в джойнт венчъра с участие 50:50 за построяване на газопровода с капацитет 3-5 млрд. куб. м годишно. Предвиждаше се до края на 2010 г. да започне строежа на връзката, оценявана на 120 млн. евро. От тях 45 млн. евро са безвъзмездна помощ от Европейската комисия по линия на плана за възстановяване на икономиката на общността. Останалото финансиране трябваше да се осигури по равно от партньорите в проекта според акционерното им участие. За БЕХ това означава 37.5 млн. евро.

Миналата година руският газов гигант "Газпром" проявяваше интерес към евентуалната продажба на целия или част от държавния дял в ДЕПА, който е 65%.  

Връзката с Турция финансирана от ЕС като част от "Набуко"

Трайков съобщи още, че се планира газовата връзка с Турция да се изгради по спецификацията на проекта за европейския газопровод "Набуко" и така да стане началото на газопровода. Финансирането на проекта трябвало да стане в рамките на отпуснатите от ЕС 200 млн. евро по Европейския план за икономическо възстановяване.

Трайков съобщи, че идеята е подкрепена от "Набуко пайплайн" и от еврокомисара по енергетиката от Германия Гюнтер Йотингер.

Трайков отчете още, че продължава работата и по газовите връзки с Румъния и със Сърбия.

Ако до една година няма развитие за АЕЦ "Белене", темата се затваря

Трайчо Трайков каза, че след една година проектът за строителството на АЕЦ "Белене" трябва да се развие или да бъде затворен като тема. Дотогава би трябвало да стане ясен инвеститорския интерес към проекта.

Трайков коментира още, че остава и вариантът за строителство на седми блок в АЕЦ "Козлодуй", който в много отношения бил по-евтин от новата централа в Белене, но в този му вид въпросът е стоял преди започването на проекта за АЕЦ "Белене".

Ако проектът за АЕЦ "Белене" не стане, изграждането на седми блок ще бъде форсирано. Тази опция остава обаче и при реализиране на АЕЦ "Белене", каза Трайков.

По проекта за строителството на газопровода "Южен поток" Трайков отчете, че вече е подписана пътна карта за работа по проекта "по начина, по който ние го възприемаме".

Като приоритети за следващата година в енергетиката Трайков посочи приемането на енергийна стратегия, междусистемните газови връзки, приватизацията на държавните миноритарни пакети в дружествата и други. Ще се работи и по енергийната борса.