При най-черния сценарий – за спиране на руския петрол и затваряне на Босфора за всякакви други танкери, българската икономика може да издържи в продължение на шест месеца, заяви вицепремиерът и финансов министър Асен Василев в рамките на петъчния парламентарен контрол. Това е възможно чрез наличните в бургаската рафинерия запаси, както и чрез задължителните запаси в Държавния резерв и на самите търговци.

Според Василев повод за паника от спиране на руския петрол, а дори и на друг, няма, а ако се стигне до този най-черен сценарий ще се търсят алтернативи за доставки по тръбопроводи, както и пренастройване на оборудването на "Лукойл Нефтохим" за работа с неруски петрол, което обаче би отнело година.

"Разработен е план какво се случва, ако спре руският петрол и в комбинация с това се затвори Босфорът за доставки на неруски петрол. Има разчети с колко резерви разполагаме и колко може да издържи икономиката в този режим. Имаме възможност шест месеца да поддържаме българската икономика и в това време да търсим осигуряване на доставките. Това е при най-черния сценарий", заяви Василев. По думите му има заложени буфери в бюджета, които да се използват за бърза реакция при такъв сценарий.

"Националният ни интерес е да си получим дерогацията за санциите за руски петрол и постепенно да диверсифицираме доставките на петрол. С гръцките и румънските колеги се разговаря за доставки по петролопроводи", каза той.

Последно България иска Еврокомисията да ѝ разреши гратисен период след налагането на забрана за внос на руски петрол в Европейския съюз – нещо, около което все още не могат да се обединят всички държави от Общността.

"Обсъждано е с рафинерията, че може още днес да минат на друг петрол, но проблемът е екологичен. Няма достатъчно инсталации за очистване и за спазване на екоизискванията. Ако от днес за утре получим писмо, че спират руските петролни доставки, имаме шест месеца за пренастройване технологично на съоръженията на рафинерията", каза още вицепремиерът.

Той упрекна, че години наред нищо не се е правило и при диверсифицирането на доставките на суров петрол и те стават само по море. "Това че години наред не е правено нищо за такава диверсификационна стратегия… Това е нещо, което ще отнеме около година", коментира Василев.

"Повод за паника няма!", декларира той

Василев посочи, че няма вариант държавата да национализира "Лукойл Нефтохим", тъй като тя е щвейцарска собственост и формално не подлежи на никакви санкции

От негов писмен отговор на въпрос на депутата от "Демократична България" Ивайло Мирчев става ясно, че в периода януари-април 2022 г. бургаската рафинерия ползва тунизийски, иракски и руски петрол. Този от Тунис е най-евтин – средно 84.6 долара за барел. Този с произход Ирак е най-скъп – 98,1 долара за барел, а руският е струвал средно 89.4 долара. Василев изчислява, че осреднените фактурни стойности сочат, че руският суров петрол за този период е бил с 2.3 % спрямо средната цена на тунизийския и иракския. Руският петрол също така е поскъпвал с по-бавни темпове (46,4 %) спрямо общото поскъпване на доставките за рафинерията от 49.5 процента.

Василев уверява в отговора до Мирчев, че на нефтопристанището "Росенец" има денонощно митнически екипи, които следят документално вноса на суровината. От средата на март 2022 г. бургаската митница извършва ревизия на рафинерията за периода 1 март 2020 – 30 юни 2021 г. Проверката трябва да приключи до 9 юни 2022 г., става ясно от отговора на финансовия министър, който уточнява, че ценообразуването на горивата не е от компетенциите на неговото ведомство.

Изнесените от вицепремиера данни за цените на суровия петрол за "Нефтохим" провокираха енергийния експрет и бивш посланик на България в Русия Илиян Василев да отбележи в коментар във Фейсбук, че те разкриват, че швейцарското дружество на руската "Лукойл" – "Литаско", което осигурява доставките, продава на рафинерията руския сорт Юралс на цените на Брент – "тоест без пълния размер на пазарните отстъпки, които сега са 36 долара за барел и растат".

"От това България/потребителите плащат в повече близо 100 милиона долара на месец", посочва Илиян Василев.

Според данните на Статиста сортът Юралс през януари 2022 г. средно е струвал 85.6 долара за балер, през февруари – 92.2 долара, през март – 89.1 долара, а през април – 70.5 долара.

Брент е по-скъп от юралс средно с около 36 долара пак според данните за последните 30 дни отново на Статиста, което потвърждава изчисленията на енергийния експерт.

Той също така отбелязва, че нито иракския, нито тунизкия петрол имат политическата цена на руския петрол и не се търгуват с такава отстъпка. Василев пита къде отива отстъпката от 35 долара, която трябва да даде цени под 70 долара барел.

"Тези номера със средните цени за периода, прикриват данните за количествата които са купени на висока и на ниска цена, защото е ясно, че цените на колонките, които би трябвало да се определят от продукцията на "Нефтохим", са свръхвисоки. Рекорди за всички времена, при положение, че сме с най-нисък акциз в Европа?", коментира още Илиян Василев.

Той посочва още, че еестествено руският суров нефт ще бъде относително по-евтин, след като се превозва по Черно море и цената му не включва такси за преминаване на Суец (за иракския нефт) и Босфора – за другите доставки.

Според него данъчните и митниците трябва да следят изкъсо веригата на ценообразуване – от вноса, през разходите за рафиниране, цените на едро и търговските отстъпки на "Нефтохим" – какво остава за "Лукойл Нефтохим" и какво се иззема от "Литаско". "Защото всичко това влияе върху финансовия резултат на фирмата. И се получава, че "ползите" отиват към "Литаско", а рафинерията е на загуба от години и не плаща данъци", пише Василев.

"МФ има пряка отговорност да следи цялата верига на стойност на продукта от суров петрол на входа до изхода, както и да следи за свръхпечалби, които не се отчитат. Да не говорим, че трябва да следи и за това преработениият нефт като продукт дизел да остава в страната в достатъчни количества, а не да се изнася и така позволява не произведствената цена на "Лукойл", а тази на вноса да формира базата на вътрешната по-висока средна цена на дизела с 20 плюс стотинки премия спрямо бензина", посочва още енергийният експерт.