България е започнала разговори с Москва за ползване на предвидения в руския бюджет заем от 3.8 млрд. евро за строителството на АЕЦ "Белене", заяви м неделя министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Той призна пред БНР, че една от целите му за петъчното му посещение в Москва и била заявяване на желанието на България за разговори в тази посока и проучването на условията за отпускането на заема. Сондирането ставало със съгласието на германската RWE, която в края на декември 2008 г. подписа акционерно споразумение с НЕК за придобиването на 49 на сто от проекта срещу 2 млрд. евро инвестиции.

До търсенето на руско финансиране за АЕЦ "Белене", което досега беше сочено от правителството като краен вариант, се стигнало след като RWE изменила концепцията си за финансирането на дейностите по строежа на централата, обясни Димитров.

Предварителните разговори с RWE били за финансиране на дейностите веднага след учредяването на съвместното дружество, което се очакваше да стане до средата на 2009 г. Сега обаче немският партньор настоявал да се включи след финансовото структуриране на проекта, което най-напред се очаквало да е факт в началото на 2010 г., но вече се отлага заради финансовата криза.

Това довело и до търсенето на резервите с руското кредитиране, каза Димитров, който сега щял да проучва лихвените проценти на такава договорка. По нея обаче щяло да има яснота след посещението на премиера Сергей Станишев в Москва, което се очаквало малка след енергийния форум на президента Георги Първанов на 24 и 25 април.

До съвсем скоро Петър Димитров твърдеше, че няма да има проблем с частното финансиране на АЕЦ "Белене", към който интерес проявявали банки от целия свят. Все по-ясно обаче става, че банков кредит за централата надали ще се намери, както и все по-несигурно става участието на RWE, която не успя да намери партньор, с който да подели дела си в българския проект. Потенциалният кандидат "Електрабел" се оттегли от преговори за включването му като трети акционер, но от немския концерн твърдят, че разговарят по въпроса с други претенденти.

На срещата в Москва Димитров получил уверенията на "Газпром", че се участ от януарската газова криза и в общи линии нямало да се повтори в бъдеще такава ситуация.

"Затова са и необходими промени както в газовите договори, така и в системата за гарантиране на доставките", каза Димитров. Той посочил като алтернативен машрут за доставчика "Газпром" до България трасето през Турция, през "Син поток", който минава по дъното на Черно море. "Има една малка връзка през Босфора, която би осигурила подаване на газ за България по "Син поток". Значи, този въпрос може да реши и през терминала в Гърция. "Газпром" да има грижата да достави газ през терминала в Гърция, ако спре доставките. Така че от тази гледна точка добре е тези неща да залегнат и в бъдещи договори", заяви министърът.

По думите му Русия все по-настойчиво осъзнавала че най-лесният ѝ контакт с Европа минава през България, "а ние някак сами се дърпаме от важната роля на посредник между двата супергиганта в Европа и Азия, между Европейския съюз и Русия" .

По повод съобщението на правителството от петък, че председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу е заявил официалната подкрепа на Брюксел за допълнителни компенсации за затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", Димитров каза, че се говори за отпускането на около 90 млн. евро годишно след 2009 г., което е повече от досегашните 70 млн. евро на година, но сумите ще се изплащат за по-кратък период от време. Според него през тази година този въпрос трябва да стане ясен.

Той заяви още, че "Барозу не е Путин, той не би могъл да се изправи и да каже – България по този проект ще получи ето толкова".

"Тук слушам как личната съпричастност на Барозу едва ли не се превръща в упрек. Значи, разбирате, че в един разговор с политик от ранга на Барозу дори жестовете са важни, ако щете, реакцията на лицето е важна, а да ти каже, че това е важен проблем и че в общи линии Европейската комисия трябва да се отнесе сериозно към него и да го разгледа, като правило от това лъха подкрепа", коментира министърът.