България да стане център на т.нар обсерватория на енергийната общност, която да извършва мониторинг на газовите потоци, както и на инвестициите в енергийната инфраструктура. За това призова в петък президентът Георги Първанов пред делегации от 28 държави, участващи в енергийния форум, организиран по негова инициатива.

Обсерваторията трябва да покрива енергийната общност в Югоизточна Европа, Черноморския и Каспийския регион, както и в Близкия Изток и Северна Африка. Тази обсерватория ще работи в тясно сътрудничество с Пазарната Обсерватория за енергетика към ЕК, която има подобни функции, но само за страните членки на ЕС.

При откриването на форума премиерът Сергей Станишев заяви, че България трябва да изгради собствена газова борса и да се превърне в разпределителен център за синьото гориво между ЕС, Северна Африка, Близкия изток, Русия и Каспийския регион.

Към момента не е ясно как могат да се реализират заявените от Първанов и Станишев намерения, какви ресурси и подкрепа стоят зад тях.

Основните тези, развити в програмната реч на президента Първанов, са в духа на приетия преди два дни пакет за либерализиране на енергийния пазар в ЕС и в общи линии повтарят принципите за енергийна сигурност, изложени от американския пратеник Ричард Морнингстар. Съветникът на държавния секретар на САЩ по политиката на транзита и дистрибуцията на енергийните източници в Евразия изтъкна необходимостта от съгласуван евроатлантически подход към решаване на проблемите, както и от прозрачност, диверсификация и повече сигурност в енергийния сектор.

Единен и конкурентен газов пазар

Първанов поиска конференцията в София да постигне съгласие за принцип за свободен достъп до газ, както и за изграждане на стратегически газохранилища, развитие на единен и конкурентен газов пазар.

Принципът на свободен достъп на трети страни до инфраструктурата за пренос трябва да стане доминираща практика с ясно регламентирани възможни изключения за много скъпи и дългосрочни инвестиции, каза президентът.

Важно е изграждането на стратегически газохранилища и връзки на всички нива на системата, както и поддържането на планиран и оптимален свободен капацитет на цялата инфраструктура, добави той.

Прозрачност на целия енергиен сектор

"Случаите на пазари с един основен доставчик и доставчици с един основен пазар следва да са предмет на дългосрочни, взаимно обвързващи, максимално гъвкави и балансиращи интересите на страните договори, които са прозрачни за потребителите. Недопустимо е сигурността за едни да е причина за несигурността на други участници в пазара", каза Георги Първанов.

При предварителните преговори за заключителната декларация на софийската среща руските представители искаха да отпаднат именно текстовете, засягащи прозрачността. 

Първанов обаче посочи, че правителството възнамерява да разпростре принципите на прозрачност върху целия енергиен сектор у нас.

За това настоя и министърът на енергетиката Петър Димитров по повод българското искане за нов договор с "Газпром" за доставки на природен газ. Към момента основните договорки с "Газпром" са предмет на секретни анкеси, които кабинетът отказва да предостави дори на депутати.

Единна европейска регулация

Първанов поиска единна и дългосрочна регулаторна рамка, която да стимулира инвестициите по цялата газова верига. Част от нея трябва да представляват специалните облекчения за дългосрочни и скъпи инвестиции.

Президентът се обяви за европейски енергиен регулаторен орган, независим от изпълнителната власт и от участниците в пазара. Според него това ще създаде повече гаранции за интеграцията, функционирането, балансирането и развитието на пазара по единни правила. Първанов каза още, че е важно да бъдат установени единни технологични стандарт за европейската газова мрежа.

Като припомни газовата криза през януари, Първанов изтъкна, че като част от европейския регулационен механизъм трябва да се изработят правила, които да осигурят прилагане принципа на солидарност и бърза помощ за страни, изпаднали в криза вследствие на спрени доставки.

Първанов каза, че е нужна ясна политическа воля за активизиране работата по проекта "Набуко", "Южен поток", както и междусистемния газопровод Италия-Гърция-Турция. Всички те, заедно с други проекти, включително на терминали за регазификация на втечнен газ, биха ускорили структурирането на единен европейски пазар през следващите 10 години, каза президентът.

Той отбеляза, че в момента съществуват много затворени в себе си локални газови пазари с малък капацитет и ниска гъвкавост, затова трябва да се довърши свързването им в обща газопреносна мрежа, както и да се привлекат инвестиции за развитие на една общорегионална инфраструктура за пренос, съхраняване и дистрибуция на природен газ, за регазификация на втечнен газ.

Той поиска и създаването на регионална енергийна борса на Балканите. Първанов поиска актуализация на съществуващите модели в газовия бизнес. Недопустимо е сигурността на едни да бъде причина за несигурността на други, каза още президентът.

Диферсификацията на източниците, на маршрутите и на доставките, позиционирането на Българския енергиен холдинг като една от водещите компании в региона и интеграция с паневропейската газопреносна мрежа, са основните цели на България, заяви от своя страна премиерът Станишев.

"Както и в бизнеса, трябва да се разчита на минимум три доставчици. Освен от Русия в момента водим преговори за осигуряване на газ от Катар, Египет и много други държави", потвърди министър Петър Димитров.