Европейската комисия иска България да ускори 4 пъти обновяването на сградния фонд до 2030 г. Страната ни обаче няма как да изпълни това изискване. Това стана ясно по време на дискусията за Националния план за сградно обновяване до 2050 година в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Заложените цели са до 2030 г. да бъде реновиран 16% от сградния фонд у нас, пет години по-късно – до 22%, а през 2050 г. – близо две трети от сградите (над 60%) да са енергийно ефективни.

"Няма как от 2 клас да минем в 8 клас. Няма как да изпълним тези цели, затова сме препоръчали разсрочване", каза Цвета Наньова, заместник-председател на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА), която е разработила анализът на данните за жилищните сгради.

Аргументът – за около 20 години е саниран едва 4 на сто от сградния фонд у нас. В същото време се иска за 4 години да бъде обновен 16 на сто. Документът е разработен спрямо изискванията на ЕК, които са прекалено амбициозни за България, стана ясно по време на разискванията.

Затова препоръчваме да бъдат редуцирани целите до 2030 г. за нашата страна, каза Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Тази организация е направила анализа за нежилищните публични и частни сгради.

Амбициозни цели

България беше сред първите 8 страни, които представиха в срок Национален план за сградно обновяване до 2050 г. пред Европейската комисия в края на 2025 г.

Той предвижда да бъдат реновирани близо 56 млн. кв. м жилищна площ до 2030 г. и още 23 млн. кв.м – до 2035 г. Става въпрос както за многофамилни, така и за еднофамилни жилищни сгради. Очакваният ефект от това е намаляване на потреблението на енергия с до 16% до 2030 г. и до 22% – пет години по-късно.

При нежилищните сгради е заложено около 15.4 млн. кв. м да бъдат обновени до 2030 г. и още около 3.3 млн. кв.м до 2035 г. За разлика от жилищните, при нежилищните спестяванията се постигат от площ. До 2030 г. трябва да се постигнат 16%, а до 2033 г. – до 26 на сто да са обновени.

"Целите са амбициозни, но не са политически избор, а произтичат от европейското законодателство", посочи министърът на регионалното развитие Николай Найденов. Европейската директива за енергийни характеристики на сградите изисква държавите членки да ускорят значително обновяването на сградния фонд и България трябва да изпълни тези цели.

"Планът показва как това може да стане по реалистичен и устойчив начин", смята регионалният министър.

Изпълнението на плана означава по-ниски сметки за енергия за домакинствата, по-добре изглеждащи градове и модернизирана публична инфраструктура, развитие на строителния сектор и местните икономики, увеличаване на разполагаемите доходи на домакинствата, изреди ползите регионалният министър.

Това е не само климатична политика, но и икономическа, социална и енергийна, която ще подобри качеството на живот на хората и ще обнови българските градове, допълни Николай Найденов.

Инвестиции от 20 млрд. евро

Необходимите инвестиции за реализацията на тези амбициозни цели са оценени на около 20 млрд. евро до 2035 г. "Те ще бъдат осигурени с микс от финансови инструменти – на българската държава, на Европейския съюз, Социалния климатичен фонд, Фонда за декарбонизация, Фонда за справедлив преход", обясни заместник-министърът на регионалното развитие Дора Янкова.

Фондът за декарбонизация ще е ключовият финансов инструмент, който ще комбинира грантове, гаранции и кредити и ще мобилизира значително повече инвестиции в сградно обновяване, допълни тя.

Първият приоритет на фонда ще бъде обновяването на еднофамилните жилищни сгради, каза регионалният министър.

Очакванията са първите програми, насочени към този сегмент, да започнат до края на годината. Реалистично това обаче едва ли ще е възможно, след като Фондът за декарбонизация все още не работи, въпреки че беше учреден в края на 2025 г. Той има единствено избран 9-членен Управителен съвет, като в публичното пространство е трудно да бъдат открити имената на хората.

Предстои да бъде обявен конкурс за избор на изпълнителен директор на фонда, каза Ивайло Алексиев, шеф на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, който е член и на декарбонизационния фонд. От обясненията му стана ясно, че обновяването на еднофамилните къщи няма да е 100% безвъзмездно, а ще има и съфинансиране от гражданите. Какъв процент ще бъде то не беше посочено. Причината – все още се разработват финансовите инструменти.

Плановете са поставените цели в плана до 2030 г. да бъдат изпълнени чрез реализацията на текущите програми за саниране, изпълнението на инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост, втория етап на Националната програма за енергийна ефективност, който трябваше да започне през 2025 г., но това така и не се случи.

Една от основните цели на плана е да се прекрати практиката на краткосрочни програми, които да достигат до малък кръг граждани, и да се създаде устойчив пазар за сградно обновяване. С приемането на Националния план за сградно обновяване до 2050 година, който трябва да е факт до края на годината, това става национална политика и оттук насетне ще е в дневния ред на всяко българско правителство, коментира Дора Янкова.

Центрове за комплексно обслужване

За да бъде успешно изпълнен планът, е заложено да има центрове за комплексно обслужване. Те ще подпомагат гражданите и бизнеса през целия процес – от подготовката на проекта до финансирането и реализацията. Един център може да поеме обслужването на около 80 000 души, смята Цвета Наньова.

Планът предвижда да се подобри координацията между ключовите институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и общините, каза регионалният министър Николай Найденов.