Актуална пазарна оценка на наличното ядрено оборудване, площадката и лицензите ще определи с какъв дял може да участва държавата в проекта за АЕЦ "Белене", който подлежи на рестарт и обявяване на процедура за търсене на стратегически инвеститор, но настроенията в държавата са да си остави 34 на сто от централата. Това стана ясно от думите на енергийния министър Теменужка Петкова в петък, когато правителството внесе в Народното събрание доклада си с предложение да отпадне въведеният през март 2012 г. мораториум върху ядрения строеж и да се реализира платеното вече оборудване чрез привличане на частен инвеститор.

Според изявленията на правителството, досега вложените пари в ядрения проект надхвърлят 3 млрд. лв., а по думите на депутата от ГЕРБ и бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов сумата е 3.5 млрд. лв. Ако тя е вярната, това е около 17 на сто от стойността на централата, за която и в петък Петкова обяви, че ще струва максимум 20 млрд. лв. Според всички специалисти обаче тази цена не включва разходите по изграждането на мрежата за присъединяване на атомната централа. Според анализите на икономиска Красен Станчев става въпрос за още 4 млрд. лв., които логично е да бъдат поети от държавния "Електроенергиен системен оператор", който притежава електропреносната мрежа в страната.

Петкова коментира като осъществима идеята на премиера Бойко Борисов АЕЦ "Белене" да се реализира като балкански проект. Въпреки очакванията това да влезе в дневния ред на Срещата на върха ЕС – Западни Балкани, темата не е била обсъждана по време на разговорите в четвъртък.

"Тази тема предстои да бъде обсъждана. Сега ще стартираме и подготовката за процедура за избор на стратегически инвеститор, ако парламентът ни даде мандат за това и в рамките на тази процедура, разбира се, ще се провеждат и преговори и разговори с всички заинтересовани страни, така че аз мисля, че идеята за балкански проект е една много добра идея и тя е напълно осъществима, но разбира се, всичко зависи от това какво ще реши суверенът по отношение на предложения от нас вариант", коментира Петкова пред журналисти в петък.
 
Ако кабинетът получи зелена светлина от Народното събрание за възобновяване на ядрения строеж, ще се тръгне към отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице, отново каза енергийният министър.

За тази счетоводна операция и формирането на проектна компания, в която всъщност да влезе бъдещият потенциален инвеститор се говори от лятото на 2016 г., когато стана ясно,че руският изпълнител на строежа "Атамостройекспорт" е осъдил държавната "Национална електрическа компания" да плати 620 млн. евро за поръчано, произведено и неплатено оборудване за атомната централа. След като дългът бе погасен в края на декември 2016 г. правителството започна да търси всякакви аргументи, за да поднови спрения от първия кабинет на Борисов проект с мотива, че държавата и НЕК нямат пари.

В последната година кабинетът проведе редица разговори с потенциални инвеститори и засега единствено Китайската държавна ядрена корпорация и проявила интерес да финансира проекта бе държавна гаранция и задължително изкупуване на тока от АЕЦ "Белене". Руската "Росатом" също прояви интерес да отпусне заем на българската държава по финансовия модел за строежа на унгарската АЕЦ "Пакш 2", който бе одобрен от Брюксел.
 
Единственият реалистичен сценарий според правителството е да се търси стратегически инвеститор, а държавата да участва с апортна вноска на съществуващите активи – площадка, лицензи, оборудване и да има поне 34% в бъдещото дружество, каза Петкова.

Не е ясно как ще бъде постигнат такъв дял на фона на сега направени инвестиции, освен ако преоценка не ги повиши.

На депутатите са предложени и други варианти, например, да не се прави нищо, а досегашната инвестиция от 3 млрд. лв. да се отпише като загуба, заяви по-рано в петък енергийният министър пред БНТ.

"Като труден за осъществяване се преценява и вариантът за продажба на оборудването на трета страна – сделката ще е на много ниска цена, а и ще зависи от благосклонността на производителя – руската "Росатом", за пореден път в последните две години посочи Петкова.

В полза на строителството на централа са прогнозите на БАН и Електроенергийния системен оператор за дългосрочна необходимост на нови базови мощности в региона, добави министърът.

Разчитам в парламента да се проведе конструктивен дебат и да се гледа прагматично на проекта, каза Петкова. Според нея за 7-8 години централата може да заработи.