Ограничаването на кешовите плащания от сегашните 10000 лв. на 1000 лв. в следващите две години не среща подкрепата на депутатите от бюджетната комисия в парламента.

Това стана ясно при разглеждането на първо четене на промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Законопроектът бе одобрен на първо четене, но остана уговорката за промени до окончателното приемане на текстовете.

В момента кешовите плащания са допустими в размер до 10 000 лв., докато според проекта той трябва да бъде намален до 1000 лв. в следващите две години, като първата стъпка – 5000 лв. трябва да влезе в сила още от август 2017 г., настоява ведомството на Владислав Горанов. От 1 януари 2018 г. прагът трябва да падне на 3000 лв., а от началото на 2019 г. – на 1000 лв.

През есента на миналата година МФ отново изготви проект за намаление на сумата до 5000 лв., но той не беше приет.

Според Георги Търновалийски от БСП, цитиран от финансовия портал Investor.bg, подобна практика няма в нито една европейска страна. Той обвини финансовото министерство, че умишлено предлага толкова нисък праг, за да могат търговските банки да събират повече от такси.

Подобни бяха аргументите и на Йордан Цонев от ДПС. „С праг от 3 хил. лв. и дори от 1000 лв. умишлено се слагат тежки препятствия пред българския бизнес. Усилията ви за редуциране на сивата икономика са похвални, но тук вече минахте всякакви граници“, заяви депутатът. Той даде за пример Италия, където прагът бил вдигнат от 1000 на 3000 евро.

Против мярката се обявиха и някои бизнес организации, които също смятат, че тя ще затрудни операциите на фирмите.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ поиска от Министерство на финансите да предостави детайлна оценка на въздействието, включително информация за праговете за кешови разплащания във всички страни от ЕС. Стоянова обеща, че детайлите около праговете за сумите, които ще могат да се плащат в брой, ще бъдат изчистени между двете четения.