Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши водещата си лихва с 0.50 пункта, вдигайки показателя за първи път от 11 години в опит да охлади инфлацията в еврозоната, съобщиха световните агенции.

След днешното решение референтната лихва по депозитите става 0%.

Институцията, която е централна банка за 19-те страни, използващи еврото, поддържаше лихвата на исторически минимум в негативната територия от 2014 г., борейки се с дълговата криза в региона и пандемията от коронавирус.

"Управителният съвет отсъди, че е подходящо да направи по-голяма първа стъпка в политиката за нормализиране на лихвите, отколкото бе сигнализирано на предишното заседание", се посочва в изявлението на ЕЦБ.

Лихвата по седмичните и всекидневни кешови аукциони също се вдига с 50 базисни пункта до съответно 0.50% и 0.75%, допълва Ройтерс.

Институцията указа, че вероятно до края на годината и трите ставки ще бъдат повишени още.

Други централни банки повишават основните си лихвени проценти с бързи темпове – със 75 или със 100 базисни пункта на заседание. Това оказва натиск върху ЕЦБ да действа по-решително. Представители на управителния ѝ съвет обаче предупреждават, че трябва да бъдат взети по-балансирани решения при повишаването на лихвите, за да не бъде потиснат и без друго застрашеният икономически растеж. Те се опасяват, че съществува риск от рецесия в еврозоната особено ако Русия спре доставките на природен газ за Европа, коментира по-рано през деня Ройтерс.

ЕЦБ ще ползва нов инструмент, за да защити най-уязвимите държави

В опит да смекчи ефекта от увеличаването на цената на кредитирането ЕЦБ представи в четвъртък и нов инструмент за защита на най-уязвимите страни срещу спекулативните атаки върху дълга им. Пазарите са насочили погледа си най-вече към Италия, където започва период на политическа нестабилност след днешната оставка на премиера Марио Драги.

Целта на този инструмент (наречен Transmission Protection Instrument – TPI) е да смекчи ефекта от увеличаването на цената на кредитирането и той ще позволи на ЕЦБ да купува облигации, когато забележи признаци за финансова фрагментация – необосновани отклонения в цената на кредитирането сред 19-те държави от валутния съюз.

След като през юни финансовата институция обяви затягане на паричната си политика, процентните ставки по европейските държавни дългове се повишиха рязко, а спредът между лихвите по заемите в отделните страни нарасна.

Без да произнася името на Италия, Кристин Лагард обясни, че управителният съвет на ЕЦБ би предпочел да не използва новия инструмент, но ако трябва да го направи, то не би се поколебал.