Трудно е да се разпознае визията на правителството в областта на енергетиката. Затова в новата стратегия, която сегашното правителство изработва, трябва да се реши дали акцентът ще е върху поевтиняването на тока или върху по-високо качеството на услугите по доставката на електроенергия и въвеждане на интелигентно управление на мрежите. Такова мнение изказаха представители на компанията ЕВН, според които при сегашните условия има конфликт между цена и качество.

Извън демагогията, трябва да е ясно, че няма как едновременно да се понижават цените на тока и да се повишава качеството на услугата, заяви Гочо Чемширов, член на управата на дружеството, което доставя електроенергия в Югоизточна България.

По думите му за подобряване на доставките са необходими инвестиции, които няма как да се случат при сегашната непредвидима регулаторна среда и невъзможност да се върнат направените вложения през цената. Ситуацията на орязани оперативни разходи на енергийните дружества предизвиква допълнителни дисбаланси в отрасъла и, ако не бъде преустановена скоро, последиците ѝ са непредвидими.

От компанията изчислиха, че в резултат от намалението с около 5 на сто на цената на тока от 1 август не ѝ достигат около 45 млн. лв. оперативни и технологични разходи и при това положение максимумът, който може да постигне, е да запази сегашните нива на клиентско обслужване. Чемширов обаче предупреди, че не може при тези непризнати от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) разходи да се очаква от дружеството исканата в същото време реакция при аварии и поддържане на качество на доставките.

"В момента ние имаме енергийна стратегия, която не влияе на решенията на правителството, а се работи ден за ден, само за да се намали цената на електроенергията. Нашият бизнес се нуждае от дългосрочна стратегия за развитие на отрасъла“, коментира и Йорг Золфелнер, председател на управата на ЕВН. Той изрази надежда много бързо да се разработи новата енергийна стратегия на България и тя да е факт преди следващия регулаторен период на ценообразуване от юли 2013 г., тъй като не е редно да имаме цени, които са в противоречие с реалността. Золфернер заяви още, че като се приеме новата стратегия е много важно тя да се спазва от всички – като се тръгне от Министерството на икономиката и енергетиката, през ДКЕВР до всички фирми в отрасъла. По думите му, когато решенията са днес едно – утре друго, се дестабилизира цялата енергетика.

Като пример за несигурна регулаторна политика Чемширов даде орязаните от ДКЕВР технологични разходи на дружеството от фиксираните в регулаторната рамка на комисията 17.7 процента на 10 на сто в сегашната цена. Това лишава дружеството от 13.3 млн. лв., които не е ясно откъде ще се компенсират, обясни той. Други 4.7 млн. пък се губят от фиксираната на 3 процента надценка, която крайният снабдител може да си слага в услугата, при положение , че досега в цената се е слагала горна граница на признати разходи.

250 млн. лв. пък ЕВН продължава да си чака от НЕК за това, че от името на държавата е изкупувала енергия от възобновяеми източници в периода от 1 юли 2012 г. до края на юли 2013 г. За сумата компанията дори заведе дело срещу България в международен арбитражен съд.

На трупчета стоят и събираните от слънчеви и вятърни централи цени за достъп до мрежата, за които регулаторът още не е решил каква част ще трябва да се върнат на ВЕИ-ата, след като те оспориха пред съда метода за определяне на част от включените в цената компоненти.

Освен това не е ясно и как ще се подели останалата част от парите между операторите на електроразпределителните мрежи и държавния "Електроенергиен системен оператор“, тъй като ДКЕВР не е определила начина. Става въпрос за общо около 150 млн. лв., които са платени от ВЕИ-производителите в цялата система, но не е ясно все още каква част от тях кой как ще полза, коментира Калина Трифонова. Тя припомни, че на един етап е било обсъждано с тези пари да се компенсират недостигащите разходи за изкупуване на зелената енергия, които в момента образуват дупка от 500 млн. лв. в бюджета на НЕК.

Призивът на ЕВН за внасяне на ред в енергийния отрасъл идва и след отправени критики от страна на Сметната палата към дейността на ДКЕВР, част от които обаче бяха определени като "субективно усещане“ от шефката на енергийния и воден регулатор Анжела Тонева.