Тя обеща да защити връщането на ставката на ДДС от 20% върху хляба и за дейността на ресторантьорите. Но това, така или иначе, е записано в закона и в момента, тъй като намалените ставки важат само до края на 2024 г. Годишният ефект от нормализирането на ставките е 400 млн. лв., съобщи министърът.

Внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент, както това ще стане и с промените в данъчните закони, каза още Людмила Петкова.

Проект на бюджет вече е обсъден със социални партньори и с Националното сдружение на общините в България, но предстоят и консултации с партиите, които ще влязат в парламента. Надявам се параметрите на проектобюджета да бъдат одобрени, поне в по-голямата си част, каза Петкова.

Вицепремиерът напомни, че правителството не може да внесе в Европейската комисия промени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) без санкция на парламента. Тя призова за бързо разглеждане на предложенията за промени в парламента, защото сроковете за изпълнение на проектите по него стават все по-кратки.

Социалните партньори подкрепиха повечето промени в данъчните закони, предаде БТА. Представителите на работодателските организации изразиха резерви относно декларирането на данни за дълготрайните материални активи и материални запаси на тримесечна база, натоварването на транспортните фирми със задължението да предават информация към Агенция "Митници", както и относно въвеждане на санкция за юридическите лица при необявяване на данъчна информация към НАП.

От КНСБ заявиха, че подкрепят промените в данъчните закони, но са против философията на данъчно-осигурителната система в България, която натоварва по-бедните хора. От синдиката обявиха, че имат предложения за промени в данъците, с които приходите в бюджета ще се увеличат с 4.7 млрд. лева за една година. Предложенията включат вдигане на ставката на корпоративния данък от 10 на 15% и въвеждане на данък върху финансовите трансакции.