Дълбока промяна в пенсионната и здравната осигурителна система, свързана и с намаляването на осигурителната тежест, предлагат икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ). За осма поредна година те разработиха алтернативен проект за държавен бюджет, който представиха в понеделник.

В проекта на института е записано намаляване на осигурителната тежест с 5 процентни пункта, от които с 2% намаляване на здравната вноска и с 3% – на осигурителната. Предлага се премахване на данъка върху дивидента, който сега е 5%, и намаляване на данъка за едноличните търговци от 15 на 10%.

Едновременно с намаляването на осигуровките икономистите предлагат премахване на монопола на здравната каса и създаване на частни здравни фондове, където да постъпват здравните вноски по избор на осигуряващото се лице. Парите за здраве във фискалния резерв няма да се попълват от вноски, но остава като гаранция за реформата. На практика здравното осигуряване излиза от консолидирания бюджет на страната.

По подобен начин, според ИПИ, поетапно се изоставя солидарният модел на пенсионното осигуряване и се преминава към лични пенсионни сметки, като към държавата вноската се намалява с 3 процентни пункта, а към личната сметка се повишава с 2 процентни пункта. Според ИПИ решително трябва да се свият възможностите за ранно пенсиониране, а инвалидните пенсии тотално да се преразгледат, защото, по техни справки, втората по численост група пенсионери след тази на пенсионерите по стаж и възраст, са инвалидите. Някои данни сочат, че в момента всяка втора инвалидна пенсия е фалшива.

За да се извършат тези реформи и бюджетът догодина да излезе за нула или с минимален излишък, от ИПИ предлагат разходната част в него да се намали до 30% от БВП (срещу 38% в проекта на правителството). Това може да стане, ако разходите на министерствата се свият с 20% от записаните в сметките на Симеон Дянков, ако държавните служители, полицаите и военните започнат да си плащат сами осигуровките, като така се изравнят с останалите играчи на пазара на труда.

Институтът, известен като привърженик на либералния стопански модел, предлага още засилване на децентрализацията с делегирането на повече свободи на общините в определени политики, повече свобода на висшите учебни заведения, които сами да определят броя на учащите и размера на таксите за следване, повече свобода на държавните електронни медии, които да получават приходи от реклами за сметка на субсидията.

Защо да не се премахнат националните доплащания в земеделието, след като фермерите получават стотици милиони евро от ЕС и натоварването на бюджета допълнително е неоправдано, питат от ИПИ.

Защо да не бъде ограничена субсидията за БДЖ, която на година е около 500 млн. лв., а държавно-гарантираният дълг е 700 млн. лв. без изгледи за промяна в системата, предвиждат още икономистите.

Според ИПИ в момента работата по бюджета за следващата година е затънала в хаос. Проектът бе внесен твърде рано, преди проектите за бюджети на здравната каса и общественото осигуряване. След това започнаха споровете какво да се прави с осигурителната вноска и какви промени да се извършат в пенсионната система. На практика това вече е актуализация на проектобюджета. От ИПИ обърнаха внимание и на показателния факт, че три министерства не са представили разчетите си за бюджет, изготвени на принципа на програмното бюджетиране. Това означава, че те разчитат на това, което им се даде, за да пригодят към него програмите си за работа следващата година. Не може да се иска при такъв начин на работа оптимизиране на разходи и извършване на съкращения, констатират икономистите.

Така на практика трите възлови министерства – на вътрешните работи, на отбраната и социалното – получават отново толкова, дори повече, отколкото миналата година. Срещу това те не гарантират реформи, пък и нямат стимул да ги извършат, след като имат запазено финансиране, посочиха от ИПИ.