Правителството ще гласува дерогация, чрез която България няма да спази гласуваната в регламент на ЕС забрана за възлагане и продължаване на договори за обществени поръчки с руски фирми. Това става ясно от проект на постановление на Министерски съвет, публикуван на сайта на Министерството на финансите, с който кабинетът се възползва от предвидената дерогация в чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) No 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

Проблемът е, че цялата бюджетна сфера има действащи рамкови договори за доставка на гориво, в които "Лукойл" е или изпълнител, или доставчик на други търговци на гориво. Ако договорите бъдат прекратени заради еврорегламента, ключови за държавата служби ще останат без гориво.

"Подобно развитие на ситуацията поставя под риск живота и здравето на българските граждани, както и сигурността на държавата и обществения ред. Това налага необходимостта от разрешаване на сключването на нови договори за обществени поръчки за доставка на горива, както и продължаване на изпълнението на действащите договори с такъв предмет до 31.12.2024 г., тъй като търговците, изпълняващи обществени поръчки, нямат интерес да внасят в страната горива за изпълнението на обществените поръчки, доколкото това би се отразило на крайната цена на горивата", гласят мотивите към проекта на постановлението.

Самият еврорегламент допуска дерогация само по отношение на "предоставянето на строго необходими стоки или услуги, които могат да бъдат предоставени или които могат да бъдат предоставени в достатъчни количества само от лицата, обект на санкциите".

Към август 2022 г. Централният орган за покупки към Министъра на финансите има действащ рамков договор за доставка на автомобилни горива за нуждите на изпълнителната власт на стойност 90 млн. лв. Той е сключен на 22 март 2021 г. и е със срок на действие до 22 март 2023 г. Изпълнители по него са "ОМВ България", "Петрол", "Шел България" и "Лукойл България".

По действащото рамково споразумение са сключени 76 договора от 58 администрации на обща стойност над 64 млн. лева без ДДС – министерства, второстепенни разпоредители с бюджет и др. Именно чрез договори въз основа на рамковото споразумение се осигуряват горивата за МВР, спешна помощ, Министерството на отбраната, НАП, Агенция "Митници", Българска агенция по безопасност на храните, Агенция за социално подпомагане и др., изтъкват от МФ.

Договори за доставка на гориво се сключват и извън рамковото споразумение. През 2021 г. около 210 възложители (общини, областни администрации, училища, болници) са подписали такива контракти за над 305 млн. лв. без ДДС. С най-голям обем – над 100 млн. лв., са доставките за Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". От началото на 2022 г. до края на август извън рамковите споразумения на ЦОП има сключени договори за доставка на горива за МПС от около 150 възложители на обща стойност над 145 млн. лв. без ДДС.

МФ припомня, че един от основните доставчици на гориво, ползван от възложителите – "Лукойл България", попада в обхвата на санкциите в еврорегламента. Освен това значителна част от доставката на горива за "ОМВ България", "Петрол" и "Шел България" се осъществява чрез посредници от производителя на горивата "Лукойл Нефтохим Бургас" – дружество, което също попада под санкциите.

Позовавайки се на приетото в ЕС изключение за вноса на руски петрол до края на 2024 г., МФ смята за "нелогично" да се наложат ограничителни мерки върху обществените поръчки за доставка на гориво от рафинерията в Бургас. Именно по тази причина се предлага България да се възползва от дерогацията и за публичните търгове.